С мирис на море ...

След дългата " почивка" , попаднах на още по -голямята такава, състояща се в търчане и жунглиране с множество, на пръв поглед малки задачки, прерастващи в големи такива.

Странното чувство, че се разхождам върху горещ пясък и притичквам от сянка, на сянка ме преследва и в града ... В комбинация с това купчините чисто пране, чакащо своя ред да бъде изгладено и подредено, вече приличат на алпийски връх, а прахът и мръсотията, с които се борих след завръщането си от дългата " почивка " ... ами вече е едно на нула в тяхна полза !

Ами аз ... съм странна птица, вместо да се погрижа за ноктите си, или пък за моята скромна "прическа" ... в малкото свободно време ... късно вечер и по скоро към полунощ, ме вълнуват разни дреболийки като снимки, малко откраднато време за четене или пък мисли за това как и кога да си боядисам дъските, които си донесох от село:))

Дали по причини разни такива или и аз незнам защо, но понякога изглеждам странно разсеяна и отнесена, особено в ситуации, когато се очаква точно обратното, като например да отида на уговорена среща да свърша работа и да забравя всичко необходимо, за да се случи това ... и е само в подкрепа на онова ... твърдение ... нещо си за блондинките ... е поне може и да мине за оправдание :)) А по принцип съм доста уж организиран и стегнат човек ... ма какво ми стана :)))

А немога да не се похваля с моята малка бухтичка, макар и на скромната възраст от две годинки и половина, вече е ученичка:) За радост се справя страхотно и много и харесва в детската градина !

И ей така докато си врях и кипях, внезапно мъж ми вика ... " хайде да отидем до морето, мога да взема малко отпуска ...", а аз изпаднах в едно голямо чудене ... още не съм си "починала от предишната " ... А пък сестра ми заяви ... "Ами чудесно тъкмо имам работа там за теб ... " ... така се почива в семейния бизнес ... 

Те да видите с каква скорост, в рамките на някакъв си половин час преди тръгване съм стегнала куфарите, от онези купчинки, поне намалих алпийските върхове ... нейде до старопланинските такива ... Е кой без гащи, кой без четка за зъби, но половинът вика ... " не бой се жена, каквото ни трябва, ще си го купим " ... но камерата и целия антураж, заедно с пада и служебния компютър са си неотлъчно с мен :)

Знаете ли ползата от това да снегнеж багажа набързо ... Вместо три огромни сака и двадвсет и ... торбенца и чантенца, които на всичкото отгоре предния път мъкнех сама, та въздух не ми остана, сега всички са с по два парцала и едно сакче ни стигна :)

Добре, че този път поне половинът е с мен, та оглеждането на двете фръцли е далеч по - лесно, абе друго си е едно мъжко рамо! 

И в допълнение на цялото това словоизлияние, мога само да добавя малко морски снимки, които привидно, ще внесат морско настроение и отпускарски дух, а за останалото, някой друг път :)

Солени и ветровити поздрави отнас ...





- Posted using BlogPress from my iPad