Вън е толкова красиво, че щом отворим очи с децата и се втурваме към прозореца, те с радостни възгласи, аз с блясък в очите :) Много обичам снежната зима, напомня ми за детството, как ходехме навън в еднометров сняг, правехме си иглута, играехме и се търкаляхме до точката на замръзване. След това се прибирахме в къщи, щипеха ни бузките и ни пареха замръзналите пръсти на ръцете, чакаше ни нещо топло за подхапване и чаша горещ чай ...
Тези чаши имат особена връзка с детството ми. Това е един стар руски сервиз за чай (или това, което е оцеляло от него) и е на около 30 години. Някога бе голяма ценност за майка ми, а аз изядох един пердах, защото счупих една от чашите, сега обаче е ценност за мен и го намирам за невероятно красив !
Тогава ... когато ние бяхме деца имаше мнооого сняг, сега ... се радваме и на 10 - 15 см. :)
Играта навън в снега отваря апетита и на най - злоядите деца, като моето голямо диваненце :)
След битка със снежни преспи, старателно почистване на всички пейки, катерушки и пързалки, можем вече спокойно да се приберем и да спретнем нещо вкусно по избор на уморените герои!
Избора на тази снежна принцеса бе кифлички със сирене :) Много скромно, но идеята и, е и тя да участва в мазаницата :))
Грабнахме:
- брашното - около 400 - 450 гр. (на око добавях докато стане тестото добро за разточване)
- масло около 100 гр. (разтопено)
- прясно мляко около 200 мл.
- 1 ч.л. сол
- 4-5 ч.л. захар ( леко сладникаво да стане тестото)
- 1 ч.л. суха мая
Всичко това сложих в машината за хляб ( тя да свърши тежката работа), следвайки последователността, която е по инструкция, която е: Първо течните съставки, след тях, захарта и солта, следва брашното ( 400 гр.) и накрая маята.Тестото става супер, втасва много добре в машината. След като се извади се налага добавяне на още малко брашно докато стане подходящо за разточване, да спре да лепка по ръцете.
Забърхах една плънка от 1 яйце и около 150 гр. сирене.
И след това настана творческо цапотене, точихме с малката, пълнехме, увивахме и оформяхме ... и да ви призная, това не бяха само за нея първите кифлички, и за мен бе първия успешен опит и то благодарение на машината за хляб :)
Първият път бе абсолютен провал, защото месенето на тестото много ми се опъна ... странно ... :))) Та в този ред на мисли моите по сериозни напъни в кухнята започнаха след като се появиха и децата, а след това пък взе че ми хареса и особено мерака и да ги снимам, не че много ми се отдава:)))
Малката снежна принцеса остана доволна от кифличките, които е сътворила, но още по-доволна остана, от чаената церемония, защото и бе разрешено да пие чай в кукленския си комплект :)))
