сряда, 5 август 2015 г.

Морска ваканция във Франция


Нашата морска ваканция тази година беше във Франция. За да се насладим на почивката и да се потопим в атмосферата, избрахме да почиваме на не толкова популярно местенце, където бяхме почти единствените чуждестранни туристи. Наехме къщичка в близост до "Sanary sur Mer" ... май се казваше "Six-Fours-les-Plages", но там и това къде точно се намираш е трудно да се каже:)) Наоколо е пълно с хубави плажове, а само на 5 до10 км. от крайбрежието, можете да откриете невероятно красиви провансалски села. Отново останах очарована от красивите стари къщи, автентичния им вид, тесните калдъръмени улички, природата, зеленината, скалите, красивото море, френската небрежност, чаровната им ексцентричност, на моменти изискани, даже леко префърцунени, на моменти с типичен южняшки темперамент, леко шумни, хаотични, емоционални и доста небрежни. 
Все пак ако сте решили да посетите тези места, трябва да имате в предвид някои дребни подробности ... Французите не обичат да говорят други езици ( дори в ресторантите, на места с много чуждестранни туристи), не са излишно любезни и особено в по- големите градове, може да ви се стори леко мръсничко ;) И все пак искам да отбележа, че в прованса, хората са много мили, усмихнати и дори да не те разбират какво им говориш, са доста отзивчиви. Ухае на кроасани, топъл хляб, можете да се насладите на хубаво вино навсякъде, да се почувствате уютно и в неповторима хармония със света около вас ...































Останах с усещането, че беше много по- хубаво и красиво, отколкото успях да го уловя с моята камера ... 
Беше хубава ваканция ...

вторник, 28 юли 2015 г.

... някъде по пътя

Здравейте, ето ме и мен, заредила батериите и възстановила баланса си. Не съм забравила блога, но няма да преувелича, ако кажа, че през последната година минах през толкова метаморфози, че понякога наистина имам чувството че не съм същата … 
Не аз съм си но повече онова Аз, което бях някога и някъде по пътя бях загубила … Приключенската ми природа, любовта ми към свободата и уединението, умението ми да се смея много и от сърце … И новото ми Аз, това, което дори не съм предполагала, че съществува някъде там …



Като човек работил дълги години с таблици, сметки, разните му там финанси, договори, продажби, имоти, човек прагматик ми беше много трудно, да преобърна начина си на мислене, да скъсам с някои стереотипи, с други още не мога, да започна повече да използвам въображението си (има много какво да се желае в тази посока), да правя неща без особено значение, смисъл и практическо приложение (поне привидно). Но лека полека се превърнах отново в мечтател, откривател, изследовател, станах отново по-  хаотична (за ужас на околните), спонтанна, интуитивна, върнах си оптимизмът и вярата в доброто, красивото и в смисъла на всичко, което съм и правя. И така разбрах, че нейде по пътя си съм загубила част от тези си способности ...
Най- трудната крачка бе да сменя посоката на 180 градуса и да се захвана с нещо, което харесвам, но дори не смеех да мечтая, абсолютно не вярвайки че дори е възможно … Просто се хвърлих в дълбокото, знаейки, че ще е по- трудно отколкото очаквам … Кога ако не сега …
Научих се отново да правя неща само за себе си, дори пренебрегвайки (лекичко) тези, които най- много обичам, научих се да казвам “Не”, “Не сега”, “Заета съм” и да не откликвам винаги и на всяка молба, пренебрегвайки своите желания … И познайте какво … хареса ми :)) Не било толкова трудно …
Научих се, че мога ако искам и усилията за мен не са проблем (понякога дори на пръв поглед невъзможното става възможно), и че когато правиш нещата със страст, желаните резултати ще дойдат. И най- важното, но още в процес … уча се да изпитвам удовлетворение, задоволство и да се награждавам, а не само да критикувам и съдя себе си ;)
И знаете ли че не е страшно, а дори може да бъде и много забавно да излезете от зоната си на комфорт, да правите луди неща, да си позволите да изглеждате смешно, глупаво, дори идиотски, да грeшите , а всичко това на мен сякъш ми даде крила …
И най- смешното, научих се да рисувам човешко лице, което да прилича поне малко на такова, та дори вече може да се разпознае дали е мъж или жена (моята тайната е в брадата и мустаците, те спасяват положението ;) ), повярвайте ми трудно е, особено за мен, която и една кучешка лапа не бях рисувала :)) Повече от ясно е че няма да стане художник от мен или ако случайно се случи, то много абстрактното ще е моята стихия, но поне колкото да скицирам в училище и разните му там основни форми … 
 А и … да … има смисъл да нарисуваш една бутилка 30 пъти от различен ъгъл, защото после ти трябват поне още 3*30 , за да заприлича на бутилката, която рисуваш (става дума за мен, отново):)) А някои казват, че няма никакво значение, защото в изкуството, хората пресъздават нещата, както те ги виждат … е трудно ми е да се съглася на 100% с това твърдение ;)
И накрая, но не на последно място, открих че още съм способна да се влюбвам, по много и различни начини, в много и различни неща и по силно от някога, защото е по- лесно когато знаеш какво искаш … да споделя, много е хубаво ;)


Сега остава и да науча малко повече за разните програми и за графичния дизайн, ама колкото повече чета и гледам, толкова повече разбирам, че нищо не знам. Но пък научих, че рано или късно  зацепваш за какво става дума ( при мен малко по- късно :))

... Май някой беше казал, че човек се учи докато е жив, а аз бих казала, че човек е жив докато се учи ;)




четвъртък, 19 февруари 2015 г.

Две свежи предложения :)

 Минаха доста празници и твърде много време от последната публикация ... А всъщност блогът едно от най- хубавите неща, които съм правила, защото тук мога да намеря много незабравими спомени, емоции, както и безценни мигове от детството на моите деца ... Последните два месеца не бяха от най- хубавите ми, едни биха го нарекли "дупка", други биха го свързали с разни разположения на планетите, а аз бих казала, че просто има и такива моменти и няма какво да направим, освен да изчакаме "и това да мине" :)
 Сега след една седмица "ваканция", т.е. децата са при баба и дядо и след като завърших успешно първият семесър в университета, съм заредена с много нови идеи, мечти и проекти за реализация. Предстоят ми три месеца, в които трябва да подготря голяма изложба и моето портфолио, което ще бъде истинско приключение :)
 Но днес, като за начало мисля да ви предложа да опитате две лесни, свежи и вкусни рецепти.

Първата е за крем супа с авокадо, пъщърнак, манго и кокосово мляко:



Необходими продукти за 2 порции:

 едно авокадо
 един пъщърнак
половин манго
 200 мл. кокосово мляко
200 мл. зеленчуков бульон
 щипка индийско орехче и кардамон 
 1 с.л. зехтин

Сварявате пъщърнака. След това го слагате в блендер заедно с предварително нарязано авокадо, манго, сипвате кокосовото млако, топъл зеленчуков бульон ( аз си правя да имам такъв във фризера) и подправките, зехтина. Пускате блендера и след малко имате гладка, нежна крем супа. Аз сервирам с пармeзан и тиквени семки, великолепна е!



А второто ми предложение е смути:



Трябват ви само:

манго
маракуя
кумкуат
бадемово мляко 
канела
индийско орехче

Слагате мангото, предварително изтикания сок от маракуя, кумкуат и бадемовото мляко в блендера и го пускате ;) Накрая поръсвате с малко канела и индийско орехче и се наслаждавате на това удоволствие!





неделя, 7 декември 2014 г.

Предколедни разни ...

Снима ми се ... най- после отново много ми се снима. Както каза половинът, добре че ми се снимало та да хапне нещо толкова вкусно :) Напоследък на всички членове на моето семейство започна леко да им писва от моето физическо присъствие, но сякъш ме няма, то не са ми софтуери в главата, проекти, презентации, анимации, скулптори и прочие щуротии ... Трябва да ви кажа, че отчитам като огромен недостатък на някогашната ни образователна система, липсата на повече арт занимания и развитието на подобни умения ... За щастие в днешно време децата могат да се радват до насита на подобни неща в училище ( стига времето да им стига;)). Та приготвих аз няколко интересни сладки изкушения, които биха могли да влезат в графа "Коледни". Ще започна с едни вкусни карамелизирани ядки, които са много подходящи и за подарък за гости по Коледа ;)




Застилате тавичка с хартия за печене. Слагате микса от ядки и джинджифил. Слагате маслото, меда, канелата, индийското орехче и морска сол и хубаво ги разбърквате, така че да станат като каша от ядки и ги разтилате внимателно. Слагате в предварително загрята фурна на 180 градуса и запичате буквално 6-7 мин. максимум. След това и изваждате, разстилате ги още по на вироко върху хартиятя и ги оставяте да изстинат. След това са готови за консумация, а можете спокойно и да ги съхранявате на сухо място за по- дълго време.


И за финал едно малко сополиво джудженце, което ми е първа помощ в кухнята <3 p="">



събота, 30 август 2014 г.

Един незабравим уикенд в Барселона

Спонтанно и импровизирано, без децата и с морски бриз, слънце и испански чар, с вкус на тапас и сангрия, романтика ... ароматно кафе, закуска с конфитюр и прясно сирене, смокини и дълги топли вечери, уютни тесни улички и малки магазинчета, прясно изцеден сок и разходки, мнооого разходки, усещане за свобода и безгрижие ... Това за мен беше последното ни посещение в Барселона ... Е понякога ни се получава ;)
Този път се движихме по малко по- различна програма, иначе казано без такава ...
Снимките ми почти изключват най- популярните и емблематични места от Барселона, всъщност се опитахме да я погледнем с други очи ... често дори камерата не беше с мен ;)


































... харесва ми този град и духът му :)
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...