Детство мое ... реално и вълшебно :)

Тази неделя бе единствения почивен ден, а аз бях сама с децата. От доста време ми се върти в главата едно желание, чаках само подходящия момент и ... понеже в живота подходящ момент няма, та когато се наканих да осъществя това си желание, бях много изтощена, въпреки това не се отказах и не съжалявам ...
От години ... много ... пет или шест, не бях ходила до моето село, онова местенце където, когато бях малка прекарвах летните си ваканции , които започваха след 24 Май и приключваха ... началото на септември.

Онова местенце, което си беше същото и сега, цялото в зеленина, много, ама много и красиви цветя, хубави стари къщи, притаили множество спомени ... част от които бяха и мои. Любимото колело, най верния ми приятел, много го обичах, то беше много старо, още когато аз го получих, някога преди много години, дядо ми го е донесъл на вуйчо от Италия, още за мен колелото си бе ... "Портофино" - то :)) Сега качих и дъщеря ми на него, а тя беше очарована от странния му вид :)))

... Яхнах колелото и тръгнах да обикалям из селото къща по къща, навсякъде където ме водеха спомените ... Много обичах приятелките на баба ми, когато бях детенце,  почти всеки следобед обличах някоя чиста рокличка, на цветя, с бяла якичка и с нея ходехме на гости в някоя приятелка, те всички бяха "Градски" баби, с много аристократичен фасон, винаги облечени в красиви рокли, носеха бели шапки и имаха червено червило (умирах да се докопам до някое ...) Обожавах почерпките, винаги имаше приготвен някой вълшебен сладкиш, чай в порцеланови чаши на цветя  ... и ми сервираха любимото сладко от домашни бели череши в кристална чинийка с изискана лъжичка ... Не знам дали наистина е било толкова красиво, но в моите спомени ...  всичко все още си е такова  :)

Сутрин щом се събудехме със сестра ми, това беше някъде към късната сутрин, баба ми и дядо ми отдавна бяха станали, подредили, изчистили, чакаше ни топла закуска и чаша мляко от козата. Много бързахме да излапаме всичко и да се втурнем на улицата, където вече ни чакаха много деца, нашите приятели, и те като нас прекарваха ваканциите си там :) На обед ни прибираха да хапнем и подремнем, и тъй като вече бяхме мнооого мръсни, разрошени и с поне едно ожулено коляно, дядо ни пълнеше старите бебешки корита с топла слънчева вода и ни накисваше докато падне чернилката от нас. След дова ни чакаше перфектно подредена маса, с градински салати и топла гозба (така и викаше дядо).  Следобед той често ни водеше до реката, ловеше риба а ние джапахме на бързейчетата, събирахме камъчета, правехме "жабки", с плоски камъчета в някои вир ... 

Дядо ми беше професор, човек на науката (и все още си е ... да ми жив и здрав), а баба ми литератор, работеше в Народната библиотека като библиограф, по късно написа и доста книги. Дядо от малка го помня вечно пред пишештата машина, звука още канти в главата ми, слагаше си я в градината под някоя дебела сянка и пишеше учебници за своите студенти. Често звънеше телефона и го търсеше Галя, негова секретарка, незнам дали беше случайно, но и козата ни се казваше Галя (такова май си му беше чувството за хумор) . Той и до ден днешен е най мъдрия, човек който съм срещала, незнам дали се дължи на безбройните книги, които е изчел, но си е изградил и ни е предал много мъдри житейски философии. Лишен е от суета и е вглъбен в науката, единственото, което го измъква от това му състояние са децата, ние, а сега неговите пра внуци. Благодарение на него съм обиколила всички планини и върхове в България (като дете, сега съм по мързелива :))
... Опа отплеснах се ... но толкова красиви спомени имам и някаква тъга се прокрадва в сърцето ми, че моите деца ... няма да изпитат това красиво, весело и безгрижно детство ....

Сега всичко бе ... позапустяло, красивите стари къщи си бяха още там, но повечето празни ... деца по улиците не играеха, имаше млади хора, но там сега заможни и добре живеещи са само "власите", а другите ги няма .... Много от приятелите на баба и дядо, сега или не идваха тук или вече не бяха сред нас ...  тъжно ... духа и облика на това село, не беше същия, а всичко уж изглещаше същото...

 

Мраморния площад по който тичахме боси, старата библиотека, в която прекарвахме много време с баба да си търсим нещо за четене, църквата и кулата с камбаната, паметника на Бачо Киро, по който обичах да се кътеря (за ужас на баба ми). Моето село, всъщност е град "Бяла Черква", известен с Бачо Kиро и неговата чета ... гордост за старите белочерковци.

.... Отидох там с идеята да се потопя в тези красиви спомени, да усетя със сетивата си аромата на зелената градина, мириса на стара къща, уюта и спокойствието ... които лъхат от всичко наоколо ...

... и както някога ... да се покатеря на дръвчето и си набера любимите ми череши ... толкова са истински, красиви, ароматни ... имат онзи вкус ... от детството .... е набрах, това, което не успях да изям, още там на дървото :)))
И разбира се понеже бяха доста приготвих един много вкусен десерт, на който отдавна съм хвърлила око ...

Крамбъл с череши ...

Продукти и подготовка:

2 ч.ч. череши, без костилките

3 с.л. лимонов сок

3 с.л. брашно

1/2 ч.ч. захар

1 бр. ванилия

Всичко това се обърква добре в по-дълбок съд, след което се рапределя в малки купички, удобни за печене директно във фурната, кото предварително съдчетата се намасляват.

За заливката :

50 - 60 гр. краве масло

1/3 ч.ч. сусамово брашно

1/2 ч.ч. овесени ядки

2 с.л. бяло брашно

20-30 гр. натрошени, белени бадеми

Смесват се всички сухи съставки и добре се разбъркват. След това се прибавя маслото, което е предарително разтопени и се омева, до получаване на ронлива смес. Посипва се върху вече поставената в съдчета черешова смес и се поставят във фурната на 180-190 градуса за около 20 минутки, докато отгоре коричката стане златиста ... и  десерта е готов! Може да го гарнирате със сладолед, плодове, а защо не и течен шоколад ... ние го хапнахме така и беше много добро попадение :)

Пожелавам ви едно красиво, вълнуващо и наситено със скъпи спомени лято ...
На вас и на вашите малчугани  ....

За сладките неща ... и още нещо

Ще започна днешния си пост с една любима песен, на една още по-любима група ...

Имам много "сладки" неща в живота си, но определено не ми се отдават сладникавите. Колкото повече ми се ще да захаросам даден момент или събитие, толкова по-глупаво и смешно изглежда всичко, а в най - близките си,  предизвиквам смях и чаровни подигравки ... което всъщност също си е вид "сладка" емоция, просто поръсена с малко сол и лют пипер :))

Като говорим за "сладки" ... обожавам сладката умора ... нали се сещате за какво говоря, това е онази умора, която изпитваме например след изкачването на даден планински връх , за съжаление моята напоследък в повечето случаи не е от този вид ... но това е една друга тема! Важното в случая е желанието, предизвикателството и удовлетворението! 

.... обичам да изкачвам върхове ...

... обичам и не се плаша от високи стълби ...

Готова съм на всичко за да разбивам рутината ... но понякога и тя ме захлупва ....

Както и да е ... нали казват, че сладкото стимулира хормоните на радостта ... сигурно затова слабост ми е да си майсторя сладкиши, макар и да не ми се получават много фотогенични, казват, че са вкусни ( не оставайте с грешно впечатление, децата не живеят на сладкиши :) )

Та едно от големите събития, насоро бе че малката ми беболина проходи. Немога с думи да опиша радостта и вълнението си, много сладки и безобразно чаровни са тези човечета, и макар да не ми е за първи път, имам чувството, че нямам по скъпи и дори "захаросани" от тези моменти в живота си :) И след като малката направи не веднъж опит да потроши покъшнината с глава и плочките оцеляха след поредната "главичка" , реших да направя прощапулник. Добре, че не поканих гости! Бяхме в тесен семеен кръг ( само 10-15-20 човека), дали защото всички сме си досата емоционални и гласовите ни възможности са "завидни", но беше голяма лудницата. Е не успяхме да стреснем детето, то целеустремено си грабна музикалния диск (какво точно ще значи ... интерпретации много) и се опита да го изяде.  Направих и първата си погача, не беше според мен, кой знае какво, но свърши работа :) Е търкалянето и по замята предвид далеч не перфектната и кръгла форма, бе по-скоро премятане ...  Няма обаче да пиша рецепти за погачи сега ...

Ще се придържам към темата за сладките неща и ще ви представя поредната ми измшлъотина ... един много лесен за приготвяне и много лек и вкусен десерт.

Продуктите са:

1. Два пакета бисквити с какао
2. 125 гр. масло
3. Две кофички заквасена сметана
4. 20 - 30 гр. млечен шоколад
5. малко лимонова кора, настъргана
6. Компот от праскови ( белени)

Натрошавате бисквитите с блендер. Разтопявате маслото и го смесвате с бисквитите, ако се наложи добавяте малко сок от компота да се получи много гъста каша. След това я разстилате в тавичка ( още по хубаво ще стане в отделни чаши или купички). В купа изсипвате сметаната и към нея прибавяте настърган млечния шоколад и лимоновите корички и ги разбърквате. Изсипвате върху бисквитената основа и изравнявате. Отгоре нареждате нарязана белената праскова от компота и десерта е готов. Хубаво е да престои в хладилника поне 12 часа, .... но при нас това е невъзможно ... поради което не беше стегнало добре и основата лесно се трошеше. Побързах да снимам докато още имаше какво :)))

Да ви е сладко :)