вторник, 28 юли 2015 г.

... някъде по пътя

Здравейте, ето ме и мен, заредила батериите и възстановила баланса си. Не съм забравила блога, но няма да преувелича, ако кажа, че през последната година минах през толкова метаморфози, че понякога наистина имам чувството че не съм същата … 
Не аз съм си но повече онова Аз, което бях някога и някъде по пътя бях загубила … Приключенската ми природа, любовта ми към свободата и уединението, умението ми да се смея много и от сърце … И новото ми Аз, това, което дори не съм предполагала, че съществува някъде там …



Като човек работил дълги години с таблици, сметки, разните му там финанси, договори, продажби, имоти, човек прагматик ми беше много трудно, да преобърна начина си на мислене, да скъсам с някои стереотипи, с други още не мога, да започна повече да използвам въображението си (има много какво да се желае в тази посока), да правя неща без особено значение, смисъл и практическо приложение (поне привидно). Но лека полека се превърнах отново в мечтател, откривател, изследовател, станах отново по-  хаотична (за ужас на околните), спонтанна, интуитивна, върнах си оптимизмът и вярата в доброто, красивото и в смисъла на всичко, което съм и правя. И така разбрах, че нейде по пътя си съм загубила част от тези си способности ...
Най- трудната крачка бе да сменя посоката на 180 градуса и да се захвана с нещо, което харесвам, но дори не смеех да мечтая, абсолютно не вярвайки че дори е възможно … Просто се хвърлих в дълбокото, знаейки, че ще е по- трудно отколкото очаквам … Кога ако не сега …
Научих се отново да правя неща само за себе си, дори пренебрегвайки (лекичко) тези, които най- много обичам, научих се да казвам “Не”, “Не сега”, “Заета съм” и да не откликвам винаги и на всяка молба, пренебрегвайки своите желания … И познайте какво … хареса ми :)) Не било толкова трудно …
Научих се, че мога ако искам и усилията за мен не са проблем (понякога дори на пръв поглед невъзможното става възможно), и че когато правиш нещата със страст, желаните резултати ще дойдат. И най- важното, но още в процес … уча се да изпитвам удовлетворение, задоволство и да се награждавам, а не само да критикувам и съдя себе си ;)
И знаете ли че не е страшно, а дори може да бъде и много забавно да излезете от зоната си на комфорт, да правите луди неща, да си позволите да изглеждате смешно, глупаво, дори идиотски, да грeшите , а всичко това на мен сякъш ми даде крила …
И най- смешното, научих се да рисувам човешко лице, което да прилича поне малко на такова, та дори вече може да се разпознае дали е мъж или жена (моята тайната е в брадата и мустаците, те спасяват положението ;) ), повярвайте ми трудно е, особено за мен, която и една кучешка лапа не бях рисувала :)) Повече от ясно е че няма да стане художник от мен или ако случайно се случи, то много абстрактното ще е моята стихия, но поне колкото да скицирам в училище и разните му там основни форми … 
 А и … да … има смисъл да нарисуваш една бутилка 30 пъти от различен ъгъл, защото после ти трябват поне още 3*30 , за да заприлича на бутилката, която рисуваш (става дума за мен, отново):)) А някои казват, че няма никакво значение, защото в изкуството, хората пресъздават нещата, както те ги виждат … е трудно ми е да се съглася на 100% с това твърдение ;)
И накрая, но не на последно място, открих че още съм способна да се влюбвам, по много и различни начини, в много и различни неща и по силно от някога, защото е по- лесно когато знаеш какво искаш … да споделя, много е хубаво ;)


Сега остава и да науча малко повече за разните програми и за графичния дизайн, ама колкото повече чета и гледам, толкова повече разбирам, че нищо не знам. Но пък научих, че рано или късно  зацепваш за какво става дума ( при мен малко по- късно :))

... Май някой беше казал, че човек се учи докато е жив, а аз бих казала, че човек е жив докато се учи ;)




5 коментара:

  1. Готино! Последното изречение съм го срещал и в роман на Тери Пратчет, но то е ясно - за умовете, които мислят сходно - наздраве!.... :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Илио, благодаря! Не знаех, честно идея си нямах че точно това изречение вече е написано и именно от Тери Прачет, но и предвид спорадичните ми писания и реещите ми се мисли, определено не съм имала за цел да звуча оригинално :)

      Изтриване
  2. Не си спомням дали съм ти казвала, но ти си от хората, които ме мотивираха, когато се захванах с любимото си хоби - фотографията. :) Сега е моментът да си върна " жеста", но не защото смятам, че е мое задължение, а защото реално го мисля. И ти казвам "Дерзай, мила Иве". Ти можеш да изкачваш всякакви върхове - и високи, и остри, и заледени, и стръмни... Не спирай да мечтаеш, да се преоктриваш, да се влюбваш и чувстваш свободна.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Мила Дани, за мен е повече от радост и чест да знам, че по някакъв начин съм вдъхновяваща и мотивираща и именно за човек като теб <3 Благодаря ти за хубавите думи, за това, че винаги си ме карала да се чувствам специална и важна за теб ... от самото начало и по различни начини винаги си ми казвала "Ти го можеш и няма невъзможни неща за теб" ... Благодаря ти!

      Изтриване
  3. Иве, добре дошла у твоето си у дома тогава! Сигурно е чудесно! :)

    ОтговорИзтриване

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...