петък, 28 януари 2011 г.

"Етикети" ...



Защо всички (или поне повечето хора) в Българая обичат квалификации и поставяне на всичко и всички под някакъв общ "знаменател" и "етикет". Защо все още витае духа на един отминал "режим", където всички "различни" са заклеймени. Всеки човек трябва да се облича според общо приетите норми, да се държи както е "прието", и най-вече както искат и очакват другите от него. Желателно е да постъпва както "трябва", без да има право на лична преценка за това, кое е редно и кое не, да му се налага норма (деже неморална), за това кое е добро и лошо, черно и бяло, през право на лична преценка и без нюанси ( нищо не е просто черно или бяло).  Когато бях дете мнооого преживявах, всичко това, докато не пораснах и не разбрах, че няма по-красиво от това да си различен, че точно това да не се вместваш в общоприетите, наложени от социума  рамки е по-скоро предимство, отколкото недостатък, и че можеш да живееш, да се бориш и да постигаш именно и благодарение на силата на твоите "разлики" в най-общ смисъл.
Чудите се в каква връзка пиша всичко това ... ами днес сутринта за кой ли път, ме вбеси една "другарка", която мнооого "компетентно" и за пореден път си позволи да сложи на детето ми етикет ... Винаги съм казвала, че искам децата ми да бъдат, нормални, обикновени хора, за да бъдат щастливи, да умеят да се радват на мъъъничите нещица и успехи ... уви казали са хората "крушата не пада по далеч от дървото" ...  Та да си дойдем на думата .. откога будните, палави и емоционално интелигентни деца се водят за "хиперактивни" !??? Преди време си направих труда подроообно да изчета всичко за тази "диагноза" бих казала, защото медицински, това е така! Разговарях и със специалисти, които ми обесниха, че ако исам да си вкарвам в главата разни глупости, няма проблем, но детето ми не е с диагноза, а по скоро аз, ако си мисля така!  След това тактично, обесних на "другарката", че дето ми има добър сън, може да си играе и занимава в покой и повече от един час, реди от две годишна пъзели, които затрудняват, нас възрастните, знае  всички букви и цифри и една голяма част от тях пише, знае и минимум 100-150 думи на английски, което за нейните четири години и четири месеца, едно дете с диагноза "хиперактивно", не би могло, ако въобще си е направила труда да прочете, за какво иде реч! Не обичам и няма да сравнявам моето дете с никое друго ... този подход на възпитание е ужасен ... но съвсем не целенасочено, детето ми е доста по-развито за възрастта си и това по скоро ме е притеснявало, защото тя губи интерес към неща, които  смята, че са "фасулски" и тя ги знае вече!  Дааа палава е и то много, види ли деца, особено приятелчета и пощръклява от радост, ноо това нима не е било винаги повече от нормално. Да тя трудно се подчинява и много трудно, можеш да станеш авторитет, но това по-скоро е проблем на възрастните, а не на децата ... В прословутата детска градина съм присъствала на тържества и открити уроци, и не само че не забелязах, някое дете да се държи различно от моето, напротив, видях с очите си, че тя е по концентрирана, адекватна и най-важното знае повече :) ... това ме направи щастлива и мнооого горда мама на една сладка малка принцеса, с много палави очички и ум като "бръснач" :)
Не искам детето ми да живее с усещането че е различна или е по-специална, само защото не прави винаги това което искат възрастните, искам да бъде свободна и щастлива такава, каквато е ... Много нетолерантно общество сме си сътворили, наследили и ... колото и да ми се ще трудно се разчупваме! Благодарна съм, че последните  десетина години, доста попътувах и видях как една илюзия, може да ни осакати. Разбрах, че ние българите не сме най-умните, най-красивите, най-гостоприемните, най- честните, най-добрите и най-толерантните хора, по скоро точно обраното ... по страшното е че сме най-нехуманното общество ... до такива заключения стигнах. Тук е патологична липсата на толерантност и уважение към правото на хората да бъдат такива, каквито са ...
Всичко това пиша с уговорката, че не слагам и не искам да слагам никой, под общ знаменател и да го определям като някакъв ... най-красивото, нещо е че всички сме различни и неповторими и това трябва да ни прави щастливи! Всичко в нашата природа е съвършенно и човешка глупост е да мислим, че сме по-силни и всемогъщи от нейните естествени процеси!


8 коментара:

  1. Живей така, както ти харесва, стига да не вреди на останалите. Това е един вид мое мото. Всеки човек по един или друг начин си е уникален, цяла галерия от разни нещица. На мен лично ми е трудно да приемам някои особености в различните индивиди и за това не им обръщам внимание. Така пестя нерви, енергия, която мога да насоча другаде и така натам:) Обгрижвай си своя свят с хората, които обичаш , това е важното:) А, да, и да не те е еня кой какво казал:) Аз обръщам подобни случки в майтап:)

    ОтговорИзтриване
  2. Ирония, благодаря ти за споделеното ... важното в случая, е че не желая някой да ми нарочва детето ... ма то и това си е класика ... кой някога е обичал палави деца ... За мотото и аз съм на този принцип, но и се браня, ако се почувствам застрашена :)) За майтапа ... ама много си права, аз мнооого насериозно ги взимам всякакви кукувици :)

    ОтговорИзтриване
  3. Еви, така е - обществото ни обича да слага етикети, а и всички ние по един или друг начин се оказваме окалибрени от нечий мерилки. Относно негодуванието ти напълно те разбирам, аз все още срещам неразбиране относно моите решения за хранене, възпитание, ежедневие на детето си. Но нали е най-важното те да израстнат щастливи и слънчеви деца, да са спокойни, да се развиват всяко в своята си посока. Хич да не ти пука кой какво казва, всяка майка знае и усеща детето си, така че вие като нейни родители трябва да сте единственото мерило дали тя е добре и дали всичко при нея е ок.
    Лошото е, че по-надарените и бързоразвиващи се деца имат проблеми в тинейджърска възраст, когато не се вписват лесно в масата и търсят себе си.
    Хубаво е, че твоята принцеса е такава каквато е, бих се гордяла с дете като нея:))) Ти прекрасно я разбираш и няма защо да обръщаш внимание на подобни изказвания на неподготвените:)

    ОтговорИзтриване
  4. Ел, мерси мила, да пък за гледане и възпитание що упреци съм отнасяла ... права си! А за бързоразвиващо и надарено ... не бих казала на този етап... моето дете е по-скоро от тези, които са се радвали на много внимание и занимания с възрастни,а и си има наследство - баща и :) той е бил много палав и умен :)
    Поздрави и хубави почивни дни! :)

    ОтговорИзтриване
  5. Ах ах ах, как въобще си позволила някой така да те разтърси емоционално и толкова да те ядоса. Подобни хора могат само да заслужат съжаление. Ти си майка и най-добре познаваш детенцето си и никой никога не може да ти казва какво е или не е то. Аз винаги съм казвала и преди да забременея и след като родих че предпочитам будно, палаво, немирно дете и желанието ми се сбъдна. Да, и аз чувам за Дара че е хиперактивна, но как да се ядосвам на необразовани и невежи хора. Най-прекрасното нещо на света е че децата ни са щурачки и щурчовци а ако някой има хиперактивен проблем с това ... ми да си го пази за себе си или най-малкото да чете дебели книги и да се образова ! Прекрасен уикенд щуро семейство :-)

    ОтговорИзтриване
  6. :))) Лина благодаря ти, ти направо ме развесели :) Да ти е жива, здрава и много палава, малката Дара :) ... абе и аз се съм чувала че по-добре щури, от затворени и кротки деца ... при нас наистина май е щурясало цялото семейство, щото бебка ще вкара кака си в малкия джоб :)) И на вашето щуро семейство пожелавам весел уикенд! :)

    ОтговорИзтриване
  7. Не се афектирай толкова за глупости! Хиперактивността е много модерно понятие:) Използва се под път и над път, без значение дали на някой изобщо му е ясно за какво става въпрос. Аз лично категорично не вярвам в съществуването на такова заболяване, независимо, че имам много близък досег с дете, на което са му лепнали такава диагноза. Много трудно се работи и комуникира с него, но това е симптом на емоционален стрес, който се овладява с течение на времето. При дете, расло в нормална, защитена семейна среда това са чисти фантасмагории. И двете ми дъщери са големи диванета и често са се опитвали да им приписват такова нещо, но не ми се е случвало да ги отразя особено:) Осъзнавам, че крушата не пада по- далече от дървото и очевидно при майка-психарка като мен, друго едва ли може да се очква от отрочетата:)))

    ОтговорИзтриване
  8. Лулу, да си призная наистина се афектирах, но ми мина бързо, особено след като се успокоих и размислих :) Да права си, че това е по-скоро модерен термин, използва се за повод и без повод ... и най вече без да са наясно за какво става дума! Много ме разсмя с "майка-психарка" :))) убедена съм това не е така, а за диванетата ... много са ти сладки ... абе аз винаги съм казвала, че децата затова са деца за да не слушат :)) Ако са много послушни живата им би бил много скучен та дори тъжен ... Моите деца, когато са кротки, и се заседят ми веднага започвам да си мисля, че се разболяват ... изглеждат тъжни ... предпочитам да търчат и да се смеят :)

    ОтговорИзтриване

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...