неделя, 16 януари 2011 г.

За сладките неща ... и още нещо

Ще започна днешния си пост с една любима песен, на една още по-любима група ...




Имам много "сладки" неща в живота си, но определено не ми се отдават сладникавите. Колкото повече ми се ще да захаросам даден момент или събитие, толкова по-глупаво и смешно изглежда всичко, а в най - близките си,  предизвиквам смях и чаровни подигравки ... което всъщност също си е вид "сладка" емоция, просто поръсена с малко сол и лют пипер :))

Като говорим за "сладки" ... обожавам сладката умора ... нали се сещате за какво говоря, това е онази умора, която изпитваме например след изкачването на даден планински връх , за съжаление моята напоследък в повечето случаи не е от този вид ... но това е една друга тема! Важното в случая е желанието, предизвикателството и удовлетворението! 

.... обичам да изкачвам върхове ...



... обичам и не се плаша от високи стълби ...




Готова съм на всичко за да разбивам рутината ... но понякога и тя ме захлупва ....
Както и да е ... нали казват, че сладкото стимулира хормоните на радостта ... сигурно затова слабост ми е да си майсторя сладкиши, макар и да не ми се получават много фотогенични, казват, че са вкусни ( не оставайте с грешно впечатление, децата не живеят на сладкиши :) )



Та едно от големите събития, насоро бе че малката ми беболина проходи. Немога с думи да опиша радостта и вълнението си, много сладки и безобразно чаровни са тези човечета, и макар да не ми е за първи път, имам чувството, че нямам по скъпи и дори "захаросани" от тези моменти в живота си :) И след като малката направи не веднъж опит да потроши покъшнината с глава и плочките оцеляха след поредната "главичка" , реших да направя прощапулник. Добре, че не поканих гости! Бяхме в тесен семеен кръг ( само 10-15-20 човека), дали защото всички сме си досата емоционални и гласовите ни възможности са "завидни", но беше голяма лудницата. Е не успяхме да стреснем детето, то целеустремено си грабна музикалния диск (какво точно ще значи ... интерпретации много) и се опита да го изяде.  Направих и първата си погача, не беше според мен, кой знае какво, но свърши работа :) Е търкалянето и по замята предвид далеч не перфектната и кръгла форма, бе по-скоро премятане ...  Няма обаче да пиша рецепти за погачи сега ...
Ще се придържам към темата за сладките неща и ще ви представя поредната ми измшлъотина ... един много лесен за приготвяне и много лек и вкусен десерт.




Продуктите са:
  1. Два пакета бисквити с какао
  2. 125 гр. масло
  3. Две кофички заквасена сметана
  4. 20 - 30 гр. млечен шоколад
  5. малко лимонова кора, настъргана
  6. Компот от праскови ( белени)


Натрошавате бисквитите с блендер. Разтопявате маслото и го смесвате с бисквитите, ако се наложи добавяте малко сок от компота да се получи много гъста каша. След това я разстилате в тавичка ( още по хубаво ще стане в отделни чаши или купички). В купа изсипвате сметаната и към нея прибавяте настърган млечния шоколад и лимоновите корички и ги разбърквате. Изсипвате върху бисквитената основа и изравнявате. Отгоре нареждате нарязана белената праскова от компота и десерта е готов. Хубаво е да престои в хладилника поне 12 часа, .... но при нас това е невъзможно ... поради което не беше стегнало добре и основата лесно се трошеше. Побързах да снимам докато още имаше какво :)))
Да ви е сладко :)

9 коментара:

  1. Честити ходещи крачета на малката шушулка!!! Да стъпва уверено по витите пътища на живота, следвайки неуморно целите и мечтите си!

    ОтговорИзтриване
  2. Хайде честито прощъпуркване на малкият бонбон :-)И ние скоро правихме прощъпулник и като чета твоята публикация все едно говорим за нашата фамилия, уж само лелите и бабите а такава лудница спретнахме че Дара забрави да ходи :-) Тя пък си хвана фотоапарата и елката :-) ха сега де хахахахаха

    ОтговорИзтриване
  3. Дина благодаря за хубавите пожелания! Поздрави и хубава седмица!
    Лина благодаря и на теб, значи и ти си имаш човече на близка възраст :) За апарата ... бъди сигурна, че и Криста щеше да грабне него, ако го бях сложила, защото е забранена територия :))
    Хубава седмица и на теб!

    ОтговорИзтриване
  4. Няма по-хубаво нещо от две клатушкащи се крачета и радостните възгласи на мама. Това си е гордост:) Да ти е живо и здраво пандишпанчето. Пу пу:)) И изобщо не са захаросани подобни моменти. Та нали точно те ни "ритат" напред и продължаваме;) Да порастнете ейййй толкова големи:))

    ОтговорИзтриване
  5. Ехх Ирония Идиотова, много се радвам, че наминаваш при мен :) Благодаря ... за пожеланията за малката... тя е точно едно сладко пандишпанче :) А за радостните ми възгласи :))) те по скоро приличат на цвилене :))) Дааа много си права за това, че ни "ритат" напред ... те са ни най-големия двигател и стимул, друг е въпроса дали съм най-добрия пример, когато се вдетенявам повече от тях :)

    ОтговорИзтриване
  6. Охоо, честито ходещо човече! Само си представям колко е сладка:) И моята дъщеря проходи преди три месеца, беше на година и два месеца, и си спомням вълнението.
    Да ти е жива и здрава и скоро да тича след теб:)))

    ОтговорИзтриване
  7. Благодаря ти Ел! Мерси за пожеланията, за тичането, като светкавица е малкия терминатор, а и пълзенето е на помощ, ако аз бягам по-бързо :)))

    ОтговорИзтриване
  8. Иха,честито ти ходеща вече беличка:)
    Десертът наистина отстрани изглежда лесен,ще го изпробвам някой ден:)
    Поздрави!:)

    ОтговорИзтриване
  9. Ондин, мерси, дааа голяма беля е милата, ма те мойте са си такива, момичета с леко момчешки характер :)) За десерта ... много вкусен се получи и мнооого лесен, аз на този етап повече от 40 мин ди час е абсурд да отделя, затова всички любими занимания са ми като спят децата :)

    ОтговорИзтриване

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...