" Мило дневниче ..."

Трудно ми е да намеря себе си и доколкото се познавам така ще да е дълго време ...

Привидно всичко си влиза в релси, Софи ходи на училище и от предучилищната в България, се озова в първи клас в Прага :) Трябва да призная, че от нейната детска в София и усилията на баба и дядо е много добре подготвена и учителките и са очаровани от уменията и да пише и смята ...

Добре, че поне по нейните думи, училището било фасулска работа :) Днес даже сподели, че цял ден не е говорила на български ( тя е в английско училище ) ... въпреки, че се е сприятелила с едно русначе и каза, че с него си се разбират перфектно и на нашенски :))

... това е първата книжка, която си е избрала от училищната библиотека ( на снимката горе ми я разяснява) :))

... вчера донесе тези бонбонени гривнички, подарък от едно момченце в нейния клас :)

Оплака се от липсата на чинове, каза, че през по - голямата част от деня седят на килим, но пък се забавлява много и на ежедневните игри навън на снега ( тук децата задължително всеки ден ги извеждат навън, дори две годишните ).

На есен и Криста отива там, сега обаче не ще и да чуе, примрънква често, че иска у дома " мамо кога най - после ще си стигнем в София ... " ме пита докато чакаме на някой светофар ... милото още не е много наясно :) Като говори по телефона с вуйчо си му вика " ние сме тук в другата къща " ...

... малки балетни напъни :))

За мен остава сутрешната битка да ги вдигна рано, да ги натоваря на колата и с помощта на GPS-а да се добера до училището и в общи линии около 2 часа на ден си вися по задръстванията в централната част на града.

Като цяло съм натоварена с отговорността по логистиката ... то и у дома така си беше ...

Избрахме си да живеем близко до центъра, а още не съм успяла да стигна до там и да се поразходя на спокойствие:)

Вече нямам търпение да идва пролетта, а едва е започнала зимата, много студено е последните дни :)

Странно е усещането, когато отидеш в чужбина с идеята да заживееш там, сякъш това не е твоят живот, работата и ангажиментите дори ти липсват, не че майла ми не е пълен всеки ден и не ми се налага и от тук да ги върша, но ...

Дълго ще чувствам тази празнина ... мисля да я запълвам, като начало с някой и друг скромен проект, трябва да си намеря моя смисъл ... личен... все пак макар и да знам, колко е важна работата за съпругът ми и това децата да получат добро образование, хубава среда ... аз за себе си ... малко се чувствам изгубена ... както каза и половинът ... "Дай си време " :) Туко виж съм станала отново ученичка :))

Е споделих си ... така се роди и заглавието " Мило дневниче ..."

И блогът ми явно ще претърпи метаморфозите заедно с мен...

А иначе от първия ден се вихря в новата си кухня и много и се радвам, само срещам известни затруднения докато си набавя всичко необходимо ... дори си нямате на идея, колко много важни неща сме натрупали с годините в нашите кухни, а сега се озовах почти на нулата :))

От друга страна е забавно, откриваш нови ... различни неща и имаш възможността да промениш някои от тях и в кухнята и в живота си ...

Сърдечни поздрави приятели и ви пожелавам един прекрасен четвъртък :)

- Posted using BlogPress from my iPad