С деца -ТА на море :))

"Почивка" ... кой е измислил тази дума и какво точно би трябвало да означава ... доста се разамислих по този въпрос! Е да сменихме до болка омръзналата София с хотел на брега на морето, красив плаж, който стига ... до където ти виждат очите, безкрайна морска шир, приглушената глъчка на децата цапащи в басейна и тихото шумолене на морските вълни ... до тук добре :) И всичко щеше да е почти перфектно, ако през по голямата част от почивката децата и мъж ми не бяха болни (така си отидохме ), а в момента в който те се оправиха ... аз се разболях ... но когато те са добре ... и аз съм добре ... мъкна си се с температури, болки в гърлото и запушен нос и си свиркам, все пак съм на море ... а децата се посъвзеха :)

Тази година, като никога отидохме на "All inclusive"  на българското черноморие ... Ха хА ха . От сигурно петнайсетина години, на море, не бях стъпвала другаде освен на нашата си къща (не включая чужбина) ... но този път викам ... мъжо ... с опит сме ... миналата година черен ни се видя света с две малки деца и цялото слугинство, давай да ходим някъде, където ще ни чистят, готвят, плажа ни е под носа, кеф ти ядене, кеф ти спане, само децата да си гледаме ... е да АмА ...

Остави болестите ... да ви кажа ние си умряхме от глад на тези "Шведски маси" ... то си беше като на стол ... с много соц настроение  само дето имаше малко по-голям избор, но качеството беше за сметка на количеството ... т.е. зле ... Абе незнам, то ние сме си капризни ... ама не чак толкова ... но пък народа плюскаше (извинете за израза, но по подходящ няма), като за последно ... закуската свършваше в 10 сутринта и в 11 вече се въртяха едни плескавици и всякакви ми ти пръжки ...  а то жега ... гордо размахващи огромни шкембета ... туристи грабеха като невиждали ... и тъпчеха до 12.30 ... когато започваше обяда ... непонятно ...

А аз се борех на фронта с едно малко чинийче да се добера до някоя свинска паржолка на скара ... че онова мойто голямото ... друго не ще ... казвам ви от блъсканица с оГромни, побесняли, свирепи рускинки , дъх не ми остана ... как не изяде някоя чинията барабар с бобеца в нея незнам... следващия път ... специална физическа подготовка :)) От време на време ... когото имаше за десерт нещо различно от "Бисквити закуска" ... успявах с много ловкост да се добера до някое реваненце ... МММММ ... чудно!!! Малкото пък преоткри шоколадовия корнфлейкс ... само с каратистка хватка, можеше да и измъкнем от ръцете гушнатата купичка с шоколадови топчета ... абе здравословно хранене ви казвам ...

Иначе ... след като се адаптирахме ... към начина на хранене ... всичко си беше наред ... е ако ни почистваха и апартаментчето от време на време, щеше да е просто перфектно ... но поне сменяха чершафите ... на няколко дни :))

Е хайде стига съм мрънкала ... децата добре подивяха, а ние с мъж ми положихме големи усилия, да не си загубим малкото чаве ... нейде из навалицата ... Между другото ... на нея първите дни никак не и се понрави морето ... но накрая ... едвам я спасявахме от морските вълни :))

Е това беше причината за моето зачезване ... но поне успях да си върна вдъхновението и желанието за снимане, за нови проекти и работа ... да се понаспя ... да се поизлегна на слънце и да почета книга, докато децата ... спят :) Не съм влизала в интернет, не съм гледала телевизия, за вестници да не говорим ... така обичам аз на море ... само книги и излежаване (това второто е много дозирано, но и децата ще пораснат :)))  А тук в къщи, вече не ми остава никакво време, за любимите неща ... все задачи, ангажименти ... винаги има нещо за правене ... неотложно ... там  ... дори телефона ми се повреди та и никой не ми звънеше :)))

Сега ... се връщам на работа ... все още гърлото ме боли, ушите ми са заглъхнали... още немога да си измия пясъка от косата, който бе грижливо поръсен от малката щерка ... а може и пак да съм с температура ... но все пак ... бях на "Почивка" ...

Е сега ... не мога да не се похваля с малкото красиви гледки и моменти, който успях да заснема ...

С една красива и много кратка буря, която успях да проследя ...

... надвеси се ... и заваля ...

 .... и се загуби в морето ...

Е приятели ... надявам се че съм успяла да ви предам малко морско насроение в това, далеч не лятно време навън :) Пожелавам ви прекрасна седмица и повечко слъце :)

Гуакамоле или нещо такова :))

Решението да публикувам точно сега опита си за първи път да направя гуакамоле, е заради странно пиперливото ми поведение и настроение напоследък и желанието ми да го смекча с лека самоирония :–))

Неотдавна с изненада открих, че много ми допада индииската и мексиканската кухня, като най вече се радвам на леееко пикантните им ястия, предястия и т.н. Те имат и доста люти такива, но определено твърде лютото не е за мен.

Естествено моето гуакамоле се придържаше към една универсална рецепта, но претърпя известни модификации, съобразени с нашия вкус и предпочитаня :) Само да ви предупредя, когато се захванете с това нещо се подсигурете с поне три пакета тортила чипс ( без него не е същото) и може и някой интересен филм за гледане :)

Набавете си следните продукти:

2 бр. авокадо (добре узряло)

1 бр. голям розов домат

1бр. червена люта чушка (може и зелена )

1 бр. лайм

1 бр. скилитка чесън

магданоз (по желание)
зехтин

лук (1 главичка) , аз не сложих, защото така го предпочитаме ние

В съд се намачква с вилица, вече обеленото авокато, към него прибавяте ситно нарязана лютата чушка, пресована скилидка чесън, две супени лъжици сок от лайм, 1 с.л. зехтин и ситно накълцан магданоз. Обелвате домата, наскоро научих един много лесен начин, като поставите домата за 10-тина секунди в гореща вода, а след това го пъхнете в студена такава и люспата сама пада (вероятно го знаете, но аз да си кажа :)) След обелването нарязвате на кубчета само месестата част на домата и посипвате с него вече готовото гуакамоле ... грабвате тортила чипс и  ... се наслаждавате на тази вкусотия :)

И тъй като напоследък рядко снимам ... някак по трудно започнах да виждам красивото около себе си, се разрових из архивите ... търсейки вдъхновение и открих ето тези красиви цветя, които подарявам на всички вас :)

Кексчета с ванилия и череши :)

Нали знаете ... има моменти в живота, когато по необесними причини изведъж се чувствате безумно изморени ... и не точно във физическия смисъл на думата ...  Преди няколо дни една на пръв поглед незначителна случка, отключи в мен вълна от подобни усещания ... и по лошото е че идея си нямам как съм насъбрала толкова много умора от всичко и всички около себе си. Не ме разбирайте погрешно ... обичам живота си, всички любими хара и ги ценя много ... каквото съм искала и мечтала, рано или късно съм постигала ... но някак се уморих от битки ... от изискванията и очакванията на околните, от тяхната нужда от мен и от това аз да съм винаги там и на разположение ... от хилядите проблеми на другите ... е ок ... случва се ... и това ще мине, но съм леко тъжна ... Извинете за това ... аз просто се нуждаех да го кажа ... на глас ... и аз съм човек, като всички останали ... и далеч не съм перфектна ... и слава Богу :)

По тази причина, вероятно не ми върви и в снимането ... пламъчето, желанието и тръпката ... изчезнаха ... надявам се за кратко. За това и нямам нови красиви снимки, но пък ще ви пусна една рецепта на едни кексчета с ванилия и черешки, бяха толкова нежни и вкусни, че си заслужава да ги споделя с вас :)

Продуктите:

2 яйца

1 ч.ч. кисело мляко

1 бакпулвер

1/2 ч.ч. захар

50 гр. разтопено краве масло

1/2 ч.ч. брашно

1/2 ч.ч. фини овесени ядки

1 ч.л. бурбонска ванилия

20-30 - на брой по твърди череши

В голяма купа разбивате на ръка яйцата с киселото мляко и бакпулвера.  следва захарта. След това прибавяте предварително разтопеното масло и бурбонската ванилия и отново разбърквате.  В отделен съд смесих брашното и овесените ядки и ги прибавих към вече готовата смес. След това изчистих черешите от костилките, разрязах ги на половинки и ги овалях в малко брашно, за да не разводняват кексчетата :) Прибавят се и те към вече готовото тесто и се поставят във формички по избор и се пекът на 220 градуса за около 20 мин. За пръв път ги правя и резултата беше превъзходен!

Стинг и еднин невероятен концерт :)

 снимките са от тук

Била съм на много концерти, на много и не успях да отида ... но това, на което вчера станах свидетел е може би едно от най-големите събития в моя живот ... на този етап. Само, който не е чул и видял този невероятен музикант, артист, виртуоз на красивата музика и текстове, само той не знае за какво говоря! Стинг -  Гордън Съмнър е композитир и текстописец, а също така невероятен изпълнител и музикант! Не мога да опиша вълнението да слушаш неговия глас, на фона на класическата му китара, а в комбинация със симфоничен оркестър ... това си беше шедьовър! Ако мога да нарека някой ГЕНИЙ ... това е той!

Стинг е англичанин, като повечето най-гениални музиканти и изпълнители в цялата история на съвременната музика! Е аз съм пристрастна, защото почти всичките ми любими изпълнители са родени именно в Англия :) Няма да ги изброявам и да говора за техния гении ...
Ще говоря за Стинг ... когато започва своята кариера той е текстописец, певец и басист в небезизвестната рок банда"The Police". През 1984 г. групата се разпада и той започва своята самостоятелна кариера. Музиката, която Стинг създава като стил е смесица от джаз, рок, поп, блуз и фолк. Творчеството му е интелектуално и бих казала доста елитарно. Текстовете на песните му имат дълбок смисъл, а музиката на Стинг е пир за ума и сърцето.
Каквото и да кажа за него, ще бъде малко, просто, защото всичко вече е казано и написано !
И все пак ... това беше един невероятен концерт, на който емоциите преминавахa през захлас ... тръпки през цялото ми тяло ...  сълзи на радост ... до невероятен възторг и възхищение от таланта и гения на този неповторим артист ! Положителна емоция и неговата енергия ме заредиха в такава степен, че днес аз се чувствам окрилена ...

Един поздрав ...