петък, 18 март 2011 г.

До Алпите и назад ... продължение



Хайде да си дам малко зор, че туко виж тази публикация да види бял свят ... година по-късно :)) Не, че се оправдавам, няма такова нещо, но напоследък толова работа и ангажименти ми се изсипаха, че никак не смогвам ... и за съжаление, любимите ми занимания, останаха за малко на заден план :)  Чакат ме стотици снимки за преглеждане, обработка и разчистване ... но ей сега ще ви покажа накратко, какво и как ме впечатли в алпийските селца на Австрия :) Била съм много пъти във Виена, ходила съм и до Залцбург, където всичко изглежда много по- различно.  Та да не се отплесвам ами да се запътваме към австрийската провинция ...


Колкото и практично да звучи там е умопомрачително чисто ( теова ми е слабо място имам си някакви дефекти и мании). Незнам как точно да нарека тези селища, може би селца, но приличат по скоро на множество махали, разположени на не повече от 10-15 км. едно от друго. Всяко селце има  някъде от 20 до 50 къщи, което е доста малко за нашите представи за село. Това обаче не им пречи във всяко второ селце да се продават автомобили (нови разбира се), селскостопанска техника, да има по две, три от най- извесните вериги магазини за хранителни и битови стоки (имена няма да споменавам, не се нуждаят от реклама). Едно от нещата, които най-много ме впечатли е, че там поглеждайки почти всяка къща, можеш да разбереш с какво си изкарват прехраната, обитателите и. Едни имат гараж с паркиран камион или тир, друг има на приземен етаж от къщата  си работилница, занаятчийско ателие, трети се занимава с дървообработване и има малко цехче, четвърти си има кафе, сладкарница или ресторантче, някой имат пансион за гости и туристи, други са успяли да направят цял хотел, но всичко е дребен бизнес. Голяма част от местните притежават спретнат, много добре потдържан навес, под който се намира селскостопанска машина, (бих казала лъсната като мерцедес паркиран пред "Планет":))), или обор, който изглежда завидно за българския селянин къще, много чисто и не "ухае" и не може да настъпите никъде животинско аки (ако мога така да се изразя). Разбирате, че в дадена къща се отглеждат домашни животни по поставените големи метални бидони с мляко, което се продава :) Хората са много усмихнати, спокойни и вежливи, е не говорят твърде английски, но винаги намират начин да се разберат с теб :) Навсякъде живеят много млади хора и съответно има и много деца, които се радват на детски градини и училища, които бяха ако не се лъжа във всяко населено място.


Къщите, в които живеят изгглеждат така сякъш току що някой ги е излъскал и по старите и вехтичките също, украсени с цветя, зеленина, всякакви ръчно майсторени джиджавки и елементи, които аз лично обожавам. Придават особено ведро настроение и уют :)  Там всичко изглежда, като част от пъзел и е в невероятна хармония с останалите части от него. Хората си вършат работата със завидно усърдие, ентусиазъм, и усещане за значимост и важност на дейностите, които извършва всеки един от тях, дори тези, които събират шумата, покрай пътя. По сладкарничките и ресторантите вечер можеш да забележиш присъствието на местните, често сред тях са възрастни двойки, които грижливо отглеждат и се грижат за семейната хармония с романтични вечери или пък в шумната компания на своите съселяни, смеейки се с много наздравици :)


За туристите е рай, защото е изключително спокойно, всичко е измислено с цел да е удобно и лесно, храната им е много вкусна и е повлияна от средиземноморската, защото се намират в непосредствена близост до Италия (често се срещат италианци дошли да пият по бира).


Там можеш и един час да се разхождаш по малки улички измежду къщичките и да не срешнеш жива душа, много странно, до сега не ми се бе случвало, денем всичко изглежда като декор от филм. Аз обикалях сама "на лов за снимки" и хем всичко изглеждаше приказно, хем някак никак не изключително и забележимо само по себе си, сега разглеждайки снимките, се изненадах, като открих, че не съм се спрсвила по начина, по който бих искала ... но съм обещала да ги споделя с вас и ето ...

Ако посетите Австрия, където и да сте, непременно пробвайте традиционния за тях ябълков щрудел, яла съм много пъти и на много места, правила съм не веднъж, но този, който ям там всеки път е невероятно вкусен. Дали това е така заради мястото и атмосферата, уютните, стари сладкарнички пропити с традиция, с витрини опсипани с безчет вкусотии, но техния щрудел е най-вкусния :)

  
Освен вкусотиите по сладкарниците, както споменах вече имат много вкусна кухня в този район, повлиян от италианската, това не се отрази добре на моята фигура, защото доста лакомо подходих, в стремежа си да опитам повече неща и да почерпя идеи :)
Пускам тази си публикация, не защото смятам, че е завършена, не защото снимките станаха такива, каквито искам, след много корекции, нови обработки и опити да си пресъздам онази емоция, докато главата ми е пълна със съвсем други щуротии, идеи за реализиране и леко изнервяне от липсата на време за реализация ... просто пускам, за да продължа нататък :)) Това го пиша в случай, че някои от снимките ви се сторят твърде странни ... 



4 коментара:

  1. Снимките са чудесни, както и атмосферата, която носят! А вкусотиите - вкусотиите там вдъхновяват:)

    ОтговорИзтриване
  2. Eeeee, най-после да се добера до комп и да прочета продължението:) Страхотни снимки и атмосфера, просто са невероятни и много благодаря, че сподели с нас! Умееш да улавяш атмосферата на дадено място и ще се радвам на повече твои снимки и истории:))))
    Поздрави и усмихната седмица!

    ОтговорИзтриване
  3. Благодаря Ел, много ме радва това, че споделяш с мен тези емоции, и аз се надявам да имам възможности и вдъхновение за много снимки и истории :)
    Сърдечни поздрави и на теб хубава седмица :)

    ОтговорИзтриване

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...