Плодова панакота с маскарпоне

Любов ... любов ... как така за това се говори един ден в годината, като именно тя е причината за това този свят да съществува ... и нека не правим така, че тази думичка да загуби своето значение, натрапвайки някакви клишета и общоприето от социума значения. А в частност ... не бихте желали да сте жертва на моята любов ... аз съм си истинско бедствие, когато съм влюбена ставам опасна за себе си и за околните :) Скъпия ще го потвърди :))
Сега да си дойдем на думата ... много ми се искаше да напрявя едно десертче като панакота, но всички рецепти бяха с желатин, а за да постигна стегнатия ефект аз използвах маскарпоне. В къщи желатина не е на почит и най- вече от половинката, който направо се втриса от желирани храни :)

Така се роди и моята панакота, за която са ви нужни:

200 гр. маскарпоне

200 гр. течна сметана

3-4 с.л. захар

100 гр. конфитюр от касис (можете да го замените и с друг по ваш избор)

40-50 гр. мармалад от малини (аз си купувам един без допълнителна захар и подсладители)

кокосови стърготини

Разбивате с миксер сметаната и захарта, но малко ... да не става много гъста. След това хубаво ги разбърквате на ръка с маскарпонето до получаване на гладка, пухкава смес. Половината отделяте в друг съд и прибавяте конфитюра от касис. Разбърквате добре, докато се получи розово-лилав пухкав крем с малки плодчета касис :) В удобни съдчета (мънички купички или формички за мъфини) поставяте на дъното по една чаена лъжичка от малиновия мармалад. Отгоре сипвате от крема без касис и леко го притискате, хубаво да се разстели на около 1/2 от дълбочината на съдчето. И накрая сипвате от крема с касис, като покривате втората половина от съда.  Поставяте в хладилник за около 2 часа, да стегне и е готово за консумация. След като го извадите от хладилника, го изваждате от формичката лесно, особено ако използвате силиконови формички! Посипвате го с кокосовите стърготини и се наслаждавате на богат плодов вкус и мек и фин крем. Същия тип десерт може да приготвите в голям съд, като тортичка.

Да ви е сладко :)

Забравеният десерт ...

Ама много съм разсеяна напоследък (ако питате мъж ми и децата все съм си така :))) ... но това е само, защото (сега ще се оправдая) ... стигнах точката на "пречупване" и ... нещо ми стана, просто започнах да изключвам, тотално, понякога се плаша от себе си ... ама не за друго ами да не загубя или да си забравя някое от децата ...  в детската градина или пък в някой магазин :)) Ако питате ... хората около мен, ще ви кажат, че сама съм си виновна, нещата можели да се правят и по- простичко и лесно, с по-малко нерви и напрежение ... ами аз незнам, то това променя ли се, аз все си мисля, че да ... ама !?

Много обичам зимата, само с едно условие ... да има сняг, много сняг и да е чисто, бяло и красиво. Щом вън завали и душичката ми започва да пърха като снежинка, домът ми става по - уютен, а излизането навън истинско удоволствие ...

Разходката в гората при наличието на пресен пухкав сняг е повече от релаксиращо и разтоварващо, особено ако не сте с две мрънкащи "ремаркета", които не спират  да се оплакват, ту им било студено, ту пък снега не се парзалял ... било скучно (ако аз не се правя на маймуна ... тате е много сериозен ... :)) ... ей такива ... разни ... а аз искам да снимам, ами да ви кажа все си обещавам, че ще си ходя сама, но ... много лепки има ... наоколо :)) Те затова и снимките са ми ... абе не са това, което искам (оправдание ... пак :)))

 ... казват, че било нормално, но виж да си поканиш гости, да се приготвяш часове наред и накрая да забравиш десерта ... това вече на нищо не прилича (имаше един много доволен от случилото се ... познайте кой ... "ще има повече за мен" :))

Еми то пък и аз съм човек ... не съм си виждала кумците от сигурно шест месеца, децата им също, при все това малкото им човече е едно очарователно пет месечно момченце с най-милата усмивка и най-нежните бебешки ръчички (оххх обожавам бебета, захласнах се просто) ... и ей така в сладки приказки и покрай крясъците на доволните деца ... се отплеснах .... та за десеРта :)))

Ето го и прословутия забравен десерт ... нищо кой знае колко специално, но пък беше много вкусен  ( дано сега неделните ми гости не четат тези редове :))

Продукти за 6 порции:
400 гр. маскарпоне
250 гр. течна сметана (за готвене) 
100 - 150 гр. разбита сметана
100-120гр. мюсли със сушени плодове (аз ползвам уж био)
100 гр. течен шоколад ( в случая нутела)
50 гр. микс от ядки - белени сурови лешници, бадеми и кашу
1 ванилия
1/2 ч.ч. мед
(мерките са приблизителни, защото аз често си правя нещата на око, само при тестените неща мерилките са ми точни... горе -долу :))

В съд на ръка разбърквате хубаво маскарпонето с течната сметана и прибавяте банилията и меда. Бъркате до пухкав крем. С миксер разбивате сметана. Смилате микса от ядки (хубаво е да са малко по едро смляни, аз дадох на мъжо да ми помогне, той се престара :)). А на водна баня разтапяте още малко нутелата докато започне почти та тече. В чаши на дъното сипвате около 2 с.л. мюсли с сушени плодове. Отгоре слагате крема с маскарпоне. Във всяка чаша слагате по около 1-2 с.л.от течния шоколад . Покривате с разбита сметана и посипвате с ядките. Оставяте го в хладилник за около 1-2 часа преди сервиране.

Любов от пръв поглед :))

Напоследък съм се замислила за това, какво правех миналата година по това време, кога и как се роди моята страст по снимането .... преминах през фаза ... мания ... и стигнах до тук ... сега има моменти, в които снимам с огромно желание, има и такива, в които не ми се снима, а все по-често ми се сучва въобще да не съм доволна от резултата ... е това май е характерно за мен :))) Имам и периоди, в които вдъхновението ме напуска или пък просто не ми остава никакво време, което значи ... абсолютно никакво, защото стига да имам силно желание ... правя всичко много набързо и ... даже по -добре от случайте, в които се престаравам (то май със всичко е така :))) Миналата година края на август месец се запознах с един фотограф (професионалист), който имаше неблагоразумието за първи път да напъха в ръцете ми апарата (...мечта, но още незнаех, че това ще е последния път в който съм си мислела, че ще си снимам с малката "сапунерка"). После ме открехна и за това от къде мога да си взимам такъв апарат и обективи под наем (за ужас на половинката:)) И така ... минаваха дни ... и седмици, а аз едва изтърпявах няколко дни докато отново си наема фотоапарата ... а когато го връщах ми се ревеше, сякъш се разделяме :))) Не след дълго мъж ми се уплаши, че ако продължавам в този дух, ще изплатя един такъв и ... мечтата ми се сбъдна (даже не посмях и да си го поискам) ... една вечер се върна от поредната си командировка в чужбина с моето "бижу" ... много си го обичам, влюбих се в него от пръв поглед (това между другото е единственото нещо в което съм се влюбвала от пръв поглед :))). И така ... една година мина ... аз снимах много ... задръстих компютъра не веднъж :))) Четох тук там, купих си малко литература ... е време трудно намирам за четене, но и разбрах, че най-важното е много практика и ... ценен урок и съвет от тези, които могат да снимат :)

Така се запалих и по кулинарията ... за радост на мъж ми най-вече ... и малко по късно се роди и моят блог :)

А ето и как изглеждаха снимките ми преди година ...

Ами това е ... сега ще споделя с вас две бързи рецепти от моите кухненски приключения от изминалата неделя :)
Първата е за спагети със сирена, маслини и кисели краставички (това последното е по идея на моя мъж, аз лично бих прескочила киселите краставички)!

Необходими продукти:

сметана за готвене

спагети

козе сирене

черни маслини без костилки

букет от три вида настъргани италиански сирена - "Parmigiano reggiano", "Grana padano" и "Pecorino" (тук може да намерите много добре поднесена информация за тези сирена)

риган

зехтин

кисели краставички 

(количества не посочвам, защото всичко е на вкус и според предпочитанията)

Сварявате спагетите , прецеждате ги и ги посипвате с малко зехтин. През това време в подходящ съд на котлона сипвате около 200 мл. сметана и поставяте вътре натрошено козе сирене , бъркате докато добре се разтопи. Сипвате и една част от букета настъргани сирена (две, три супени лъжици с връх) и продължавате да бъркате, сосчето лееко се сгъстява, тогава го сваляте от котлона и го изсипвате върху вече готовите спагети и разбърквате. Нарязвате на ситно шепа маслини и кисели краставички и ги прибавяте към спагетите. Сервирате в чинии и отгоре поръсвате с останалото настъргано сирене. Спагетите стават с много наситен и богат вкус на сирената, аромата на маслини и акцента на кисела краставичка (аз пак ще повторя, бих я прескочила следващия път)!

А ето и един мой много любим десерт, който не бях правила от миналата година по това време ...

Продуктите са:

200 гр. маскарпоне

400 гр. заквасена сметана

4-5 бр. обикновени бисквити

3 бр. круши

3 с.л. пудра захар

1 пръчица канела

2 бр. ванилена захар

150 гр. течен шоколад

Поширате крушите, цели, като ги поставяте в около 1л. вода с 1 бр. ванилена захар и канелата. Оставяте да поврят няколко минути докато омекнат.

В съд на ръка разбивате маскарпонето със сметаната и слагате пудрата и ванилената захар.  В чаши на дъното поставяте малко натрошени бисквити, отгоре слагате нарязана на кубчета поширана круша, посипвате с крема маскарпоне и сметана и заливате с течен шоколад. Оставяте в хладилника за около 2 часа и е готово за консумация. 

Бел. за течния шоколад аз използвах готов такъв, но може и да разтопите на водна баня блокчета млечен шоколад!

Един неделен ден

Какво се случва обикновено в неделя ... ами нищо особено ... много работа изостанала или планирана от месеци ... и ето ... вън вали октомврийски сняг, студа е повече от стресиращ и подхожда на един друг месец ... Януари ...

Представете си една кутийка цялата в стъкло и вие седите и наблюдавате от вън какво се случва там ... луд хаос и какафония ... някаква "мацка" с чорлава руса коса и провиснал анцунг разнася гооолеми легени с прани дрехи ... (пералнята ни се скапа и почти две седмици с мъж ми не успяхме да се спретнем да си вземем нова) ... от всякъде висят прани дрехи (да не кажа гащи:))) ... мъж ми и той порядъчно рошав и с вид на майсторе, разнася разни корнизи, мери, отваря врати, затваря ... чука, трака, пробива стени ... посреща майсорета ... изпраща майсторета ... и в крайна сметка и пердетата, които от месеци чакат да бъдат закачени си останаха в плика прилежно сгънати ... за някой друг уикенд ... на фона на това търчат две камикадзета, едното се прави и то на майстор, другото ... се разхожда ту с гърне и голо дупе ... напред ... назад ... ту пък лае, ръмжи, мучи и те дърпа в старанието си да ти обесни колко се е напишкало прасенцето ... на трудно разбираем език ... 

... опа става обяд и всички са гладни ... мама скоростно обелва едни картофки и ги мушка във фурната с подправки и пармазан ... става топло, започва да ухае вкусно ... майсторетата започват да се разсейват и да преглъщат .... а аз нали разбирате ... ами приготвила съм едва за четирима ... е това няма как да го заснема, защото на крак, кой в което кюше си намери похапна някак ...

... вън е студ ... снега продължава да прехвърча ... и въпреки хаоса и цапотията в къщи, на мен започва да ми става едно такова Коледно и леко празнично, всички се оглеждат за нещо сладичко и ....

... изненада ... мама снощи в полунощ, след внезапен прилив на енергия бе спретнала един бърз и превъзходен десерт и го бе скрила в хладилника ....

Десерт с маскарпоне, мед и нар

Необходими продукти:

400 гр. маскарпоне

4-5 с.л. мед

1 пакет обикновени бисквити

100 гр. краве масло

1 бр. нар

1 бр. бурбонска ванилия

В блендера слагате натрошени на едро бисквитите с маслото (предварително омекнало) и ги смилате на ситни трохи. В купа слагате маскарпонето, бурбонската ванилия и меда и хубаво ги разбърквате. Обелвате и почиствате един нар . В удобен съд прво изсипвате бисквитените трохи и леко ги притискате. След това лека разнасяте отгоре маскарпонето с меда и най отгоре посипвате с нара. След около 12 часа в хладилника десерта бе невероятно вкусен, много ароматен и не натрапчиво сладък :)

Отново всичко снимах много набързо, защото ако се бях забавила само още пет минути, тавичката щеше да е празна :))

Скъпи приятели, последните месеци получих от вас множество страхотни награди, не съм забравила нито една от тях и сърдечно ви благодаря!!! Искам да подаря нещо и на всички вас ... още съм в процес на мислене ... но скоро ще потготвя специална публикация :)

Пожелавам ви топла и уютна неделна вечер  и спорна и ведра нова седмица!

Крем с маскарпоне, праскови и черен лют шоколад

Ами задравейте :)))

Незнам от къде да започна ... толкова много неща бих искала да ви разкажа, а имам и един куп идеи, които чакат реализация ... но мисля сега да давам по същество!

Кипя от енергия ... и от задачи ... също :)) Един куп непредвидени и объркващи ситуации ... в допълнение децата са като все едно взимат "допинг"... не пропускаме топлите, дълги и приятни вечери да играем вън до тъмно ... а аз се прибирам толкова изтощена, че едвам се добирам до банята :))) След един хладен душ (тия дни и топлата вода ни бяха спряли) ... лееко се прокрадва ... остатъка от неизразходена енергия :)

Е това беше по същество ... сега започвам с " ни врели ни кипели" :Р :)

Като една леко изтрещяла дама ( е все още май минавам и за момиче :)) ... стига глупости, започвам с рецептата ...

ПРОДУКТИ:

• 250 гр. маскарпоне
• 200 мл. течна сметана за готвене
• 2 пак. ванилена захар 
• 2 с.л. пудра захар
• 150 гр. черен шоколад
• 3 щипки червен лют пипер
• 2 бр. праскови
• 2 бр. круши (от компот ползвах аз, защото имах току що приготвен)
•   бишкоти

Приготвяне:

Слагате на водна баня шоколада да се разтопи, като поръсвате и разбърквате с три щипки лют червен пипер. В купа разбивате на ръка маскарпонето със сметаната, като добавяте ванилената и пудра захар. Получава се пухав и много вкусен крем :) В чаши поставяте на дъното натрошени бишкоти и ги напоявате с малко сироп от компот от круши. Отгоре посипвате с около 2 чаени лъжици от шоколада и го разстилате (идеята беше да намажа стените на чашата с шоколад, но се получи само в големите чаши). Отгоре сипвате от крема с маскарпоне и нареждате нарязани праскови и круши.

Количеството, което се получава е около 4 големи порции или 6-7 по-малки, които за мен са напълно достатъчни, но за моят мъж ... така или иначе ще иска две ... та реших да приготвя и голяма :)

Ами ... това беше от мен ... дано моето предложение ви допадне, а аз отивам да си допия виното и да се насладя на остатъка от вечерта (децата спят ... УРА :)

За ягодите ... с любов :)

Обичам плодовете и то много, сигурно съвсем не случайно червеноплодните са ми сред най-любимите, а сред тях фаворит ми е ягодата :)  Тя е много красива, ароматна и полезна! Ягодата е един от първите пролетни плодове, лесно приспособима към климат и почва и най-важното е с високо съдържание на Витамин С .

В християнството ягодата е символ на праведността, плодът на доброто дело, плодовете на духа. За медицински нужди намират приложение листата, корените и цветовете на дивите и култивирани ягоди. В части на Франция ягодите се смятали за афродизиак. Също така плодът е символ на Венера -   богинята на любовта  - тъй като има форма на сърце и червен цвят.

Сега е сезона на този прекрасен плод, както и на малини, череши ... и мисля да ви досадя с тяхното присъствие в моя блог и най-вече в кухнята (ако разбира се ми остане време за там :))) Та хайде стига съм изпадала в подробноси, ами да започвам по същество ...

Размотаваше ми се една кутия с ягоди, която примамливо и изкусително ме чакаше, докато измъдря, какво да приготвя от тях ... и се зарових в интернет в търсене на идеи ... е пак кацнах на нещо доста познато, но все пак беше различно ...

Така се роди моят десерт :) Крем с рикота, ягоди и мента ...

Необходими са ви:

400 гр. ягоди

300 гр. рикота

150 гр. заквасена сметана

4-5 с.л. захар (пудра за предпочитане)

2-3 клончета прясна мента

4-6 бр. бишкоти

Първо приготвяте нещо като топинг. На котлона, на слаб огън поставяте 10-15 бр. намачкани ягоди (аз го направих с вилица), към тях прибавих 2 с.л. захар и 4-5 листенца ситно нарязана мента. Оставяте леко да заври, бъркате, до леко сгъстяване ( около 5 минутки). След това сваляте от котлона и оставяте да изстине.

Докато изстине се захващате с крема, като смесвате сметаната и рикотата и добре разбивате (на ръка), след което се прибавят 2-3 с.л. захар (аз сложих две, за да не става много сладко).  След това в купички по избор се сипва първо от крема с рикота, след това от ягодовия топинг и отгоре отново се покрива с белия крем. Слагате бишкоти по избор, както и количеството е по преценка ( при мен беше 1 бр. във всяко съдче). Отгоре покрих като декорация с пресни ягоди, нарязани на колелца и десерта е готов! След около 12 -15 часа престой в хладилника, беше божествен ... за мен бе истинско удоволствие да наблюдавам дегустаторите и техното доволно мъркане :))) Пробвайте го и вие, много е лесен и ефектен :)

Е ... пак залитнах по сладкото ... няколко солени вкусотии, чакат своята публикация ... а аз се изкуших отново от любимите ми ягоди ... 
Много ягодово, цветно, пролетно - лятно настроение ви пожелавам :)

Награди, почерпка и много цветя :)

Предполагам, че за повечето от вас, получаването на награди вече не е нещо ново, но за мен да! По тази причина бе огромна радост да получа първата си награда, от както си имам блог и още повече, че тя е именно за приятелство! Преди винаги съм смятала, че интернет общуването е непълноценно, няма ли личен контакт, очи в очи, комуникацията е по- трудна и не толкова емоционална. Е грешала съм, защото в момента в който се усмелих и си направих блог, открих и мен откриха толкова много хора, станали по някакъв начин, част от моя живот и някои от тях вече мога да нарека и приятели :)  И понеже напоследък задачите ме затрупват, през глава,  мнооого се замотах докато предам първата си награда и се оказах с две, и то от две много любими за мен дами - блогърки :)

Първата дама е Ина (Федора), която ме спечели още щом зърнах блога и с нейнитите забавни разкази, невероятни кулинарни способнисти, страстта към пътешествията и разбира се снимките :) Благодаря ти Федорка, за мен е чест да бъда сред кръга от твои приятели!

 

Втората дама е Дина (Даенерис), която имам удоволствието да познавам лично. Тя ме спечели със своя чар, интелект и чувство за хумор, още когато първите ни деца бяха бебета и си играеха заедно в парка :) Тя бе и една от първите ми вдъхновитеки и напътственички в началните ми стъпки в дебрите на тази страст фотографията! Благодаря Дина!

От своя страна предавам наградата си на:

Лина, която е способна всяко телче, парченце плат или ненужна вещ да превърне в нещо красиво и полезно и да му даде живот :)

Стеф, която умее да придава на всяка простичка дума, значение и я превръща в дълбока житейска философия :)

Милена, която дава живот в рисунките си, на всяка красива вещ и емоция, която с фантазия превръща обелки в цвете, която е толкова искрена и сърдечна :)

Ел, която ме развежда в света на модата и ме вдъхновява :)

Пипилотка, която обича да снима, като мен и приготвя бързи и лесни вкусотии, за такива като мен :)

Quos, който твори красиви фотографии и аз съм му фен :)

Ирония Идиотова,  която умее и най-тъжната случка да превърне с невероятен смях :)

И Руми ... макар, че Дина вече я е наградила аз също искам да го направя, защото нейните фотографии са източник на много вдъхновение и красиви емоции :)

Оххх сигурно пропускам, някой от любомците си, но следващия път ... 

Хайде сега да ви почерпя с един много вкусен десерт, чиято рецепта взех от "Вкусно с Йоли"  и няма да я повтарям, защото като никога я спазих буквално! Това е Ябълков коблер и е много бърз и лесен за приготвяне, а резултата е ... невероятна вкусотия :)

Да ви е сладко!

Пожелавам ви много хубаво изкарване на утрешния празничен ден и се радвайте на красивата пролет, аз не пропускам ...

По този повод ви черпя с двойна доза от красотата на моя любим месец Май :)