" За из път "...

Mного ми се иска вече зимата да си отива и да отстъпи място на пролетта, знам ... ще кажете рано е ... но така ми се иска да можем спокойно да се пошляем с децата навън ... поне за два часа без след това да сме премръзнали. С надежда, че ще снимам вече нещо по слънчево ... ще пусна една снежна и ледена серия ... и се надявам да е за последно ... ако пък не ... отказвам да снимам ... вярвате ли ми :)))

Знаете ли как изглежда водопад в момента ....

... а това е онази част от него, която все още не се е превърнала в лед ...

... ето от тук пък извира гореща минерална вода и само това я спасява от замръзване ...

... дори мъхчетата по скалите са покрити с лед ...

... от огромните надвиснали скали са дадвиснали дву - три метрови висулки ...

... а езерцата са покрити от лед и пухкав сняг ...

 ... да не забравя ... ? какво е необходимо да пъхнете в чантата, когато се запътите към планината  " за из път "... разбира се че сандвичи ... и термос с топъл чай ...

За един вкусен сандвич, като този какво е необходимо ...

... в моя случай това са ...

 песто,

 италиански салам леко пикантен, 

малко пекорино с рукола, 

малко листенца от бейби спанак и разбира се 

домашен ръжено-пченичен хляб

И за финал един съботно-ранобуден поздрав от две пълни с енергия кифлички, които ме връхлетяха рано тази сутрин и не ме оставиха намира докато не се вдигна от леглото ... е и аз не им просих ... веднага грабнах камерата ... резултата е плачевен :)))

(забележете ... колко са рошави и по пижами, но едва станали вече са с диадеми по главите ... женички :))

Кадрите на колажа не предендират за качество, това бяха единствените неразмазани такива, незнам дали защото тези двете не спряха за миг или мама просто беше много сънена ...

Спокойна и усмихната неделя ви пожелавам :)