Разходка до Алпите

Туп ... ... на земята, преди съвсем да съм излетяла, като балон с горещ въздух :) Знам, че се поизгубих, но отказвам да се приземя, даже умишлено удължавам състоянието, в което съм изпаднала, на релакс, душевен мир и спокойствие, физическа форма и пълни очи с красота и наслада... ( още не съм позволила на злободневните грижи, работа и най-вече това, че новата ми камера дефектира, да ме извадят от равновесие ) :)

Ако се питате каква е причината за блаженното ми състояние, то тя е само една ... след хиляди перипетии и почти на ръба тотално да се откажем (нали знаете онези моменти, в които имате чувството, че всичко върви срещу вас) ... на пук на всичко тръгнахме на отдавна планирана и мечтана зимна ваканция в Алпите. Отново дестинацията бе ски курорта Насфелд, област Каринтия в Алпите. За тези, които отдавна навестяват моя блог не е тайна, че и миналата година по същото време се подвизавахме по тия места :)

Месността ни плени с китните, чисти, подредени и приветливи селца. Великолепната храна и разбира се ски пистите :) Този път се поразровихме и макар и бегло се запознахме с техния бит и култура, заниманията, интересите им и техния бизнес. С удивление открихме, че био производството (включая и липсата на генно-модифицирани продукти) е на 100% по тези места и е гордост за тях. Немога да не спомена и наличието на много нова и добре поддържана селскостопанска техника. Почти във всеки дом има животни, които се отглеждат с любов и уважение, а рано сутрин, когато се запътиш към ски пистите, ставаш свидетел на оставени тук и там огромни лъскави бидони, пълни с мляко, току що издоено от кравите, което бива прибрано от цистерна! На пръв поглед това е единственото по което ще познаете, че там се гледат животни, после като се позагледаш, може и да зърнеш някое, но са прибрани на топло, защото все още е зима :)
Типично за района е и дървообработването и има множество малки фабрики за производство на мебели.

Другото, което много ме впечатлява е красиво и уютно подредените им домове и дворчета, с малки декоративни огради, къщичките за птици, дървените детски играчки и безупречно почистените и окосени ливадки .
Навсякъде има библиотеки с книги, много книги, в заведенията, в апартаментите под наем, във фоаетата , в столовата ... навсякъде :)

С леко неудобство и крадешком снимах подобни гледки, за да не прекрача границата и да навлеза в личното пространство, на местните, които предизвикват у мен възхищение и респект, а и са много мили и ти се усмихват сякъш те познават отдавна . Там видях и отдавна забравената картинка ... много деца (малки и големи) на улицата, които играят на воля докато се стъмни, тичат, гонят се, карат колелета, викат и се смеят ... свободата и спокойтсвито, отдавна забравени по нашите ширини.

Интересно и атрактивно за посещение е по тези места и през лятото, освен туризма и итересните туристически пътеки и места, има и много атракции, възможности за планинско колоездене и каране на лодки, плуване в множеството местни езера. Кабинковия лифт е безплатен за гости на близките селца в този период от годината, като собственици на почти всичко там са частни кооперативи, създадени от местните селяни, които печелят от рента. На втората междинна станция на лифта има заведения и ресторанти, които също са отдадени под наем и там можете да се насладите на много вкусни местни храни. През лятото всички крави от селата се отглеждат високо в планината и на гостите се предоставят мляко и прясно сирене, на място :) Очарователен е хъса, трудолюбието и положителната нагласа на хората там, тяхната усмивка, въпреки, че именно тези, които са наематели работят много и наравно с персонала си. Реда и дисциплината, усещането, че всеки знае какво и как да прави, създават атмосфера на спокойствие и хармония.

Иии разбира се ... пистите, лифтовете и удобството и удоволствието да караш ски  ... само ще кажа, че след като преодолях страха си, който миналата година все още ме владееше, поради скорошна травма, тази почивка карах много ски, наваксах си за години назад и се наслаждавах на всеки миг, независимо от времето ... а то определено за една седмица премина през жега и кишав сняг, до мъгли и силен снеговалеж и стигна до студено и слънчево време, перфектно за скиори :)

Добре ни дойде и внезапното ни решение да удължим малко престоя си, особено след като малката скиорка в компанията ни изненада приятно и караше почти наравно с нас, без никакви претенции от нейна страна и беше неуморна :)

Преди да си тръгнем, не пропуснах да си купя някои сладкарски и кулинарни вкусотийки, както и разни ликьорчета, но за тях ще стане дума по нататък, в някоя по-кулинарна публикация :)

 
Снимките отново са доста, но незнам кога ще успея да ги прегледам всички и да отсея .... затова пускам тази публикация, която съм започнала в началото на седмицата :))

Държа да подчертая, че не съм особено очарована от снимките си ... да не кажа разочарована и тъй като ме влече пейзажната фотография, а ми куца много, е време да посетя някой курс :) Четох доста преди да замина ... гледах много снимки ... а когато отидох там ... хем пред мен все красиви гледки ... а някак немога да ги уловя и пресъздам ... но това си е моя лудост, простете че се отплеснах :))

Е почивката свърши и ежедневието ни е преминало към своя обичаен ритъм. Аз съм пълна с нови кулинарни вдъхновения и вероятно една част от тях, ще останат незаснети, поради липсата на камера, но по нататък ... 
А сега ... ще си доям купата с ягоди и много шоколад, ще пийна една чаша бяло вино ... и ще си помечтая за мнооого слънце и топлинка, че попремръзнах днес :)
Пожелавам ви много усмихнат и слънчев уикенд!

До Алпите и назад ... продължение

Хайде да си дам малко зор, че туко виж тази публикация да види бял свят ... година по-късно :)) Не, че се оправдавам, няма такова нещо, но напоследък толова работа и ангажименти ми се изсипаха, че никак не смогвам ... и за съжаление, любимите ми занимания, останаха за малко на заден план :)  Чакат ме стотици снимки за преглеждане, обработка и разчистване ... но ей сега ще ви покажа накратко, какво и как ме впечатли в алпийските селца на Австрия :) Била съм много пъти във Виена, ходила съм и до Залцбург, където всичко изглежда много по- различно.  Та да не се отплесвам ами да се запътваме към австрийската провинция ...

Колкото и практично да звучи там е умопомрачително чисто ( теова ми е слабо място имам си някакви дефекти и мании). Незнам как точно да нарека тези селища, може би селца, но приличат по скоро на множество махали, разположени на не повече от 10-15 км. едно от друго. Всяко селце има  някъде от 20 до 50 къщи, което е доста малко за нашите представи за село. Това обаче не им пречи във всяко второ селце да се продават автомобили (нови разбира се), селскостопанска техника, да има по две, три от най- извесните вериги магазини за хранителни и битови стоки (имена няма да споменавам, не се нуждаят от реклама). Едно от нещата, които най-много ме впечатли е, че там поглеждайки почти всяка къща, можеш да разбереш с какво си изкарват прехраната, обитателите и. Едни имат гараж с паркиран камион или тир, друг има на приземен етаж от къщата  си работилница, занаятчийско ателие, трети се занимава с дървообработване и има малко цехче, четвърти си има кафе, сладкарница или ресторантче, някой имат пансион за гости и туристи, други са успяли да направят цял хотел, но всичко е дребен бизнес. Голяма част от местните притежават спретнат, много добре потдържан навес, под който се намира селскостопанска машина, (бих казала лъсната като мерцедес паркиран пред "Планет":))), или обор, който изглежда завидно за българския селянин къще, много чисто и не "ухае" и не може да настъпите никъде животинско аки (ако мога така да се изразя). Разбирате, че в дадена къща се отглеждат домашни животни по поставените големи метални бидони с мляко, което се продава :) Хората са много усмихнати, спокойни и вежливи, е не говорят твърде английски, но винаги намират начин да се разберат с теб :) Навсякъде живеят много млади хора и съответно има и много деца, които се радват на детски градини и училища, които бяха ако не се лъжа във всяко населено място.

Къщите, в които живеят изгглеждат така сякъш току що някой ги е излъскал и по старите и вехтичките също, украсени с цветя, зеленина, всякакви ръчно майсторени джиджавки и елементи, които аз лично обожавам. Придават особено ведро настроение и уют :)  Там всичко изглежда, като част от пъзел и е в невероятна хармония с останалите части от него. Хората си вършат работата със завидно усърдие, ентусиазъм, и усещане за значимост и важност на дейностите, които извършва всеки един от тях, дори тези, които събират шумата, покрай пътя. По сладкарничките и ресторантите вечер можеш да забележиш присъствието на местните, често сред тях са възрастни двойки, които грижливо отглеждат и се грижат за семейната хармония с романтични вечери или пък в шумната компания на своите съселяни, смеейки се с много наздравици :)

За туристите е рай, защото е изключително спокойно, всичко е измислено с цел да е удобно и лесно, храната им е много вкусна и е повлияна от средиземноморската, защото се намират в непосредствена близост до Италия (често се срещат италианци дошли да пият по бира).

Там можеш и един час да се разхождаш по малки улички измежду къщичките и да не срешнеш жива душа, много странно, до сега не ми се бе случвало, денем всичко изглежда като декор от филм. Аз обикалях сама "на лов за снимки" и хем всичко изглеждаше приказно, хем някак никак не изключително и забележимо само по себе си, сега разглеждайки снимките, се изненадах, като открих, че не съм се спрсвила по начина, по който бих искала ... но съм обещала да ги споделя с вас и ето ...

Ако посетите Австрия, където и да сте, непременно пробвайте традиционния за тях ябълков щрудел, яла съм много пъти и на много места, правила съм не веднъж, но този, който ям там всеки път е невероятно вкусен. Дали това е така заради мястото и атмосферата, уютните, стари сладкарнички пропити с традиция, с витрини опсипани с безчет вкусотии, но техния щрудел е най-вкусния :)

  

Освен вкусотиите по сладкарниците, както споменах вече имат много вкусна кухня в този район, повлиян от италианската, това не се отрази добре на моята фигура, защото доста лакомо подходих, в стремежа си да опитам повече неща и да почерпя идеи :)

Пускам тази си публикация, не защото смятам, че е завършена, не защото снимките станаха такива, каквито искам, след много корекции, нови обработки и опити да си пресъздам онази емоция, докато главата ми е пълна със съвсем други щуротии, идеи за реализиране и леко изнервяне от липсата на време за реализация ... просто пускам, за да продължа нататък :)) Това го пиша в случай, че някои от снимките ви се сторят твърде странни ...