Венеция през моите очи ...

Няма да преувелича, ако кажа че това е най-уникалното местенце, където някога съм стъпвала. Никога не съм можела и да си представя дори, по описания на други хора и от прочетено тук там, какво представлява този град, неговата уникалност, дух и култура и най-вече защо всички го смятат за толкова романтичен. Не само тази нощ, убедена съм още десетки подред ще сънувам това приказно място! Влюбена съм във Венеция и едва завърнала се, вече си мечтая за момента, в който отново ще отида там! А това, че заминаването ни случайно съвпадна с нашата седма годишнина от сватбата, по никакъв начин не го превърна в клише :))

Известен факт, е че Венеция е остров, но не обикновен остров, защото всички сухоземни превозни средства стигат до самия остров, но само до там, за да те оставят. Остров е общо казано, защото доколкото разбрах от източници Венеция се състои от около 118 острова, като единствения възможен начин за предвижване там е пеш или по вода, т.е. с лодка, вапорети (техния градски транспорт) или гондола :) Дори колелета няма! Това само по себе си е изключително вълнуващо и доста удобно. На мен лично ама никак не ми липсваха колите, обичам много да ходя пеш и големи пешеходни разстояния не ме плашат. Още по забавно беше пътуването до по -отдалечени острови, до които нямаше мостове, защото сбъднах една своя мечта и се повозих на моторна лодка и беше страхотно приключение :) Едва ли ще успея скоро да прегледам и обработя всичките снимки, които направих, които са повече от 1600, но ще се опитам с кратък разказ и картинки да ви пренеса на това приказно място и да ви предам една много малка част от емоциите, които Венеция събуди в мен :)

Още с пристигането ни направихме един тур по "Гранде Канале", тъй като това беше и начина да си стигнем до хотела. Бях като детенце в света на приказките, въртях си главата на посоки и не можех да спра да снимам, сякъш не исках да изпусна да запечатам всеки миг и красива гледка :)

Във Венеция, често можеш да видиш къща, чиито единствен вход е от към някой канал
т.е. паркираш си лодката пред вратата и си се прибираш в къщи :)

Тук на тази снимка, не се вижда много добре, но има стълби на входа , които са под водата ...

И за да не стана досадна с обиколката ни по канала, ще ви покажа нещо интересно, за което нямахме и най-малка представа, че ще се проведе като събитие и ще станем свидетели ...

Да ... това е Папата, а този зад апарата е мъж ми, защото моите ръчички не са толкова дълги и едва ли щях да успея да го заснема с ръце протегнати нагоре :))
Та да се върнем на Венеция и да ви засипя с още малко снимки от малките и улички, където често трудно се разминават и двама човека, множеството мостчета ( които били около 400), пресичащи каналите, които сякъш са навсякъде ...

Разходката из Венеция е като посещение в музей, всяка сграда, всеки детайл от нея, всяка уличка, мостче е в перфектна хармония с всичко около себе си ...



А за романтика ... не съм по сладникавите и превзети словоизлияния ... но нямаше по приатно усещане от това да си с любимия човек на вечеря, край някой от каналите, да се взирате дълго и мълчаливо в красивата гледка, да си похапвате вкусно и да виждаш в другия всичко онова, което сякъш си забравил в забързаното ежедневие ...


Това беше най-вкусната лазаня, която съм хапвала, сигурно защото беше във Венеция :)


Следва продължение ...

Имах леки проблеми с блогър и аз зор видях, та ако снимките са малки или оформлението не е както трябва ... ша прощавате:))