Тази неделя бе единствения почивен ден, а аз бях сама с децата. От доста време ми се върти в главата едно желание, чаках само подходящия момент и ... понеже в живота подходящ момент няма, та когато се наканих да осъществя това си желание, бях много изтощена, въпреки това не се отказах и не съжалявам ...
От години ... много ... пет или шест, не бях ходила до моето село, онова местенце където, когато бях малка прекарвах летните си ваканции , които започваха след 24 Май и приключваха ... началото на септември.
От години ... много ... пет или шест, не бях ходила до моето село, онова местенце където, когато бях малка прекарвах летните си ваканции , които започваха след 24 Май и приключваха ... началото на септември.
Онова местенце, което си беше същото и сега, цялото в зеленина, много, ама много и красиви цветя, хубави стари къщи, притаили множество спомени ... част от които бяха и мои. Любимото колело, най верния ми приятел, много го обичах, то беше много старо, още когато аз го получих, някога преди много години, дядо ми го е донесъл на вуйчо от Италия, още за мен колелото си бе ... "Портофино" - то :)) Сега качих и дъщеря ми на него, а тя беше очарована от странния му вид :)))
... Яхнах колелото и тръгнах да обикалям из селото къща по къща, навсякъде където ме водеха спомените ... Много обичах приятелките на баба ми, когато бях детенце, почти всеки следобед обличах някоя чиста рокличка, на цветя, с бяла якичка и с нея ходехме на гости в някоя приятелка, те всички бяха "Градски" баби, с много аристократичен фасон, винаги облечени в красиви рокли, носеха бели шапки и имаха червено червило (умирах да се докопам до някое ...) Обожавах почерпките, винаги имаше приготвен някой вълшебен сладкиш, чай в порцеланови чаши на цветя ... и ми сервираха любимото сладко от домашни бели череши в кристална чинийка с изискана лъжичка ... Не знам дали наистина е било толкова красиво, но в моите спомени ... всичко все още си е такова :)
Сутрин щом се събудехме със сестра ми, това беше някъде към късната сутрин, баба ми и дядо ми отдавна бяха станали, подредили, изчистили, чакаше ни топла закуска и чаша мляко от козата. Много бързахме да излапаме всичко и да се втурнем на улицата, където вече ни чакаха много деца, нашите приятели, и те като нас прекарваха ваканциите си там :) На обед ни прибираха да хапнем и подремнем, и тъй като вече бяхме мнооого мръсни, разрошени и с поне едно ожулено коляно, дядо ни пълнеше старите бебешки корита с топла слънчева вода и ни накисваше докато падне чернилката от нас. След дова ни чакаше перфектно подредена маса, с градински салати и топла гозба (така и викаше дядо). Следобед той често ни водеше до реката, ловеше риба а ние джапахме на бързейчетата, събирахме камъчета, правехме "жабки", с плоски камъчета в някои вир ...
Дядо ми беше професор, човек на науката (и все още си е ... да ми жив и здрав), а баба ми литератор, работеше в Народната библиотека като библиограф, по късно написа и доста книги. Дядо от малка го помня вечно пред пишештата машина, звука още канти в главата ми, слагаше си я в градината под някоя дебела сянка и пишеше учебници за своите студенти. Често звънеше телефона и го търсеше Галя, негова секретарка, незнам дали беше случайно, но и козата ни се казваше Галя (такова май си му беше чувството за хумор) . Той и до ден днешен е най мъдрия, човек който съм срещала, незнам дали се дължи на безбройните книги, които е изчел, но си е изградил и ни е предал много мъдри житейски философии. Лишен е от суета и е вглъбен в науката, единственото, което го измъква от това му състояние са децата, ние, а сега неговите пра внуци. Благодарение на него съм обиколила всички планини и върхове в България (като дете, сега съм по мързелива :))
... Опа отплеснах се ... но толкова красиви спомени имам и някаква тъга се прокрадва в сърцето ми, че моите деца ... няма да изпитат това красиво, весело и безгрижно детство ....
... Опа отплеснах се ... но толкова красиви спомени имам и някаква тъга се прокрадва в сърцето ми, че моите деца ... няма да изпитат това красиво, весело и безгрижно детство ....
Сега всичко бе ... позапустяло, красивите стари къщи си бяха още там, но повечето празни ... деца по улиците не играеха, имаше млади хора, но там сега заможни и добре живеещи са само "власите", а другите ги няма .... Много от приятелите на баба и дядо, сега или не идваха тук или вече не бяха сред нас ... тъжно ... духа и облика на това село, не беше същия, а всичко уж изглещаше същото...
Мраморния площад по който тичахме боси, старата библиотека, в която прекарвахме много време с баба да си търсим нещо за четене, църквата и кулата с камбаната, паметника на Бачо Киро, по който обичах да се кътеря (за ужас на баба ми). Моето село, всъщност е град "Бяла Черква", известен с Бачо Kиро и неговата чета ... гордост за старите белочерковци.
.... Отидох там с идеята да се потопя в тези красиви спомени, да усетя със сетивата си аромата на зелената градина, мириса на стара къща, уюта и спокойствието ... които лъхат от всичко наоколо ...
... и както някога ... да се покатеря на дръвчето и си набера любимите ми череши ... толкова са истински, красиви, ароматни ... имат онзи вкус ... от детството .... е набрах, това, което не успях да изям, още там на дървото :)))
И разбира се понеже бяха доста приготвих един много вкусен десерт, на който отдавна съм хвърлила око ...
Крамбъл с череши ...
Продукти и подготовка:
2 ч.ч. череши, без костилките
3 с.л. лимонов сок
3 с.л. брашно
1/2 ч.ч. захар
1 бр. ванилия
Всичко това се обърква добре в по-дълбок съд, след което се рапределя в малки купички, удобни за печене директно във фурната, кото предварително съдчетата се намасляват.
За заливката :
50 - 60 гр. краве масло
1/3 ч.ч. сусамово брашно
1/2 ч.ч. овесени ядки
2 с.л. бяло брашно
20-30 гр. натрошени, белени бадеми
Смесват се всички сухи съставки и добре се разбъркват. След това се прибавя маслото, което е предарително разтопени и се омева, до получаване на ронлива смес. Посипва се върху вече поставената в съдчета черешова смес и се поставят във фурната на 180-190 градуса за около 20 минутки, докато отгоре коричката стане златиста ... и десерта е готов! Може да го гарнирате със сладолед, плодове, а защо не и течен шоколад ... ние го хапнахме така и беше много добро попадение :)
Пожелавам ви едно красиво, вълнуващо и наситено със скъпи спомени лято ...
На вас и на вашите малчугани ....
Млади, порастнали и по-големи деца, всички си спомняме за детството, което никога няма да се върне, но и нашите деца няма да имат...
ОтговорИзтриванеБлагодаря за красотата и хубавото настроение в снимки и разказ!:)
ОтговорИзтриванепп.по някакъв начин адресът на блога ти е изчезнал от моя блогрол, аз лично умишлено не съм го махала (може по невнимание). Няколко пъти обаче пробвам вече и не мога да те добавя. Но ще се справя някак.;)
Поздрави и все по-хубави моменти ти пожелавам.:)
Ех, Иве...върна ме и мен много назад...
ОтговорИзтриванеВсички пазим хубави спомени по детството!
ОтговорИзтриванеРадвам се, че ме върна в безгрижното време:)
А крамбъла е един предпочитан у нас сладкиш!
Поздрави и усмихнат петък!
Ех, че блажени години, Ева! Хубаво ми беше да ме разведеш из твоето детство:)
ОтговорИзтриванеКрасиво, носталгично и с такава вкусна точка с черешка накрая;)
Сигурно крембъла има този вкус - на усещането, когато се връщаш...така ми се струва.
Ах, красотището с розата си го крада за тапет на работния плот. И за лъч слънчево настроение, когато ми е мрачно :) А рецептата... нея я крада за всеки удобен повод :)
ОтговорИзтриванетези с черешките са супер свежарски :)
ОтговорИзтриванеСтрахотен разказ, знам какво е да имаш село, моите спомени са подобни и наистина е тъжно, че сегашните деца вероятно няма да си спомнят точно по този начин детството..
ОтговорИзтриванеСнимките ти са истинско удоволствие за окото, а маковете колко ги харесвам.. :)
Рецептата непременно ще я опитам
Здравей, Ива, а съм Стеф:)
ОтговорИзтриванеНапомни ми много за моето село, което днес е тъжно без любимите хора и без кипящия някогашен живот. Повечето от нещата в моя блог са вдъхновени именно от там - Бело поле, област Видин. Днес го пазя в сърцето си и знам, че тази лубов и тази тъга ще са с мен завинаги.
Чудесен е разказът ти и снимките са вълшебни!
Благодаря за това пътуване към детството!
Уаууу, много благодаря на всички ви за споделеното ... за мен това е твърде емоционално и лично и съм много щастлива, че ви има всички вас да споделите спомена с мен :)
ОтговорИзтриванеДоди, ще се погрижим ... и за нашите деца :)
Миленче, съжалявам, на последък голяма каша настана с блогър :( Прегръдки и на теб чудни моменти пожелавам :)
Дина, гуш ... знам, че твоите дечица може и да усетят частица от тази емоция, пожелавам им я от все сърце :)
Дани, много се радвам, че всички пазим хубавите спомени от детството и дай Боже на всички дечица и сега :)
Марта ... дааа доста носталгично, скъпи спомени :)
Съншайн ... много се радвам, че именно моя снимка ще ти носи слънчево настроение, благодаря!
Админ ... черпя те с една виртуална черешка :))
Цвети, благодаря ... за теб са маковете :)
О скъпа Стеф ... част от вдъхновението ми си и ти, твоите разкази и есета ме потапят точно в този свят :) Много се радвам, че съм успяла да те зарадвам !
Евчик, Евчик, все едно четях книга, написана от някой руски класик :)) Сериозно, настроението и стилът от/на разказа ти много ми допадат. Когато стигнах до снимката с часовника и си казах "Това не може да е село". Трябва да пусна тото :))
ОтговорИзтриванеА снимките ти са разкошни - всичките ми харесват много!!!
С пожелание за по-често отскачане до "детството" :)
Евче разкошни снимки и толкова живописен и изпълнен със спомени разказ. Благодаря за споделеното! За рецептата - поздравления - всичко което съдържа череши ми е 100 % фаворит :-) Прекрасен уикенд на теб и сладичките ти кукли
ОтговорИзтриванеАз също през цялото време си мислих, че това не може да е село, а по-скоро малко градче:)))Ева, разкошни снимки. Поздрави и весел уикенд!Кошницата с черешите ми хареса много!:)
ОтговорИзтриванеСтава въпрос за Бяла черква, Търновско, която в детските ни години беше село. Обявиха я за град едва през 1976 г.
ИзтриванеЕхааа Федорка, какво сравнение само ... поласкана съм, едва ли бих могла да се сравня с величието на руските класици ... но все пак благодаря за комплимента :) Пускай тото :)
ОтговорИзтриванеЛинче, много ти благодаря, радвам се много, че ви е харесал моя разказ, а за черешите ... ммм, препоръчвам ти горещо този десерт!
Цвети и ти тото да пускаш :))) Много ти благодаря!
Много хубав и вулнуващ уикенд ви пожелавам, момичета!
Евче от къде да се сдобия със сусамово брашно :-)
ОтговорИзтриванеЛинче в Карфур си купих сусамово, тиквено и ленено, страхотни са и хляб правя с тях, става превъзходен. За хляба само да кажа само, че се слага бяло брашно и само 100-150 гр, от това брашно се добавя, за да стане за ядене :)
ОтговорИзтриване:))) Това "само" ... днес явно това е думичата на деня :)))
ОтговорИзтриванеП.С“ в предния пост ...
Та ти вече ни предаде такава голяма част от лятното настроение, че и да искаме не можехме да не я погълнем с удоволствие :)
ОтговорИзтриванеНе знам за другите, ама поне аз тук се разчекнах от усмивки така както ме боли челюстта. Напомни ми много за моето детство и как в тези жеги аз копнея да се прибера. И ще го направя, само да минат тия последни училищни глупости ще се втурна по горите и дърветата :D
С този приказен разказ успя неволно да ме върнеш в моите ваканции при баба и дядо, които винаги ще пазя като скъп спомен в сърцето си :) Умееш да пишеш увлекателно, явно си наследила таланта на твоите баба и дядо. А фотографиите са невероятни!!! Успяваш да покажеш най-красивото и е чест за мен, че го споделяш ;)
ОтговорИзтриванеРецептата ти също ще бъде тествана от един върл фен на черешите :)))
Целувки!!!
Ех спомени! Да ти кажа от възрастта ли, от какво ли, но и мен непрекъснат ме тресат някакви такива полуносталгични, полумеланхолични емоции. Като си погледна моя блог и установявам, че половината ми публикации по това време на годината са точно с такъв привкус:)
ОтговорИзтриванеКолажът с черешите е просто страхотен!
Неззо, много ме зарадва с това, което си ми написала, предвид твоята критичност, за мен е истинско удоволсвие да разбера, че съм успяла да събудя у теб такива хубави настроения :) И аз обичам да си бродя из горите и това невероятно ме зарежда!
ОтговорИзтриванеПипилотка, мила много ти благодаря за ... таланта, това си е голям комплимент! На времето пишех много хубаво (според другите), литературата ми беше любим предмет и с лекота изкарвах шестиците, но мнооого отдавна бях спряла да го правя и сега имам чувството, че съм като ученичка в трети клас ... За снимките също много ти благодаря, те са по-скоро емоционални, отколото фотографски издържани (май :)) Много целувки и на теб!!
Ейй Руми, ако знаеш как ме радваш, като ми харесаш някоя снимка :)) За носталгичните и меланхоличните настроения ... абе нещо ми става напоследък, незнам това е красиво, а и сме късметлии да имаме такива хубави спомени и дано и за в бъдеще да натрупаме още много и все красиви!
Хубава и усмихната седмица момичета!
Здравей, най-официално те каня в групата" Бяла черква" във Фейсбук,надявам се да откриеш още интересни снимки, факти и познати лица от красивото ни градче.Анатолий Филипов -отговорник на групата.
ОтговорИзтриванеАнатолий, благодаря за поканата :) Знам я групата, но не използвам фейсбука си ... нещо комуникацията там ми е странна, но може да си направя на блога и тогава ще се присъединя!
ОтговорИзтриване